Прагът на вечността [bg]

Тази вечер настроението му бе апокалиптично. Докато светкавиците проблясваха зад прозорците, а трясъкът на гърма прекъсваше речта му, той съобщи на публиката, че тази сутрин самолетът бил задържан заради заплаха от бомба.

— За мен обаче това няма значение, понеже аз вече изкачих върха на планината — изрече той и хората нададоха радостни възгласи. — Аз просто желая да осъществя Божията воля.

Тогава емоционалността на собствените му думи го обзе и гласът му затрепера от напрежение, както на стъпалата на Мемориала на Линкълн.

— И Той ме остави да изкача планината — провикна се Кинг. — И аз погледнах.

Гласът му се извиси още.

— И видях Обетованата земя!

Джаспър можеше да види, че Кинг е наистина развълнуван. Потеше се силно и плачеше. Множеството споделяше чувствата му и отвърна с викове „Да!“ и „Амин!“

— Аз може и да не я достигна заедно с вас — продължи той с разтреперан от емоция глас и Джаспър си припомни, че в Библията Мойсей така и не достигаше Ханаан. — Но искам да разберете, сега, тази вечер, че като народ ние ще стигнем Обетованата земя.

Две хиляди слушатели избухнаха в аплодисменти и възгласи „амин“.

— И затова тази вечер аз съм щастлив. Не се притеснявам от нищо. Не се боя от нито един човек.

Той поспря и след това бавно произнесе:

— Очите ми видяха славата на Божието пришествие.

При тези думи той сякаш се олюля назад от катедрата. Застаналият зад него Ралф Абърнети скокна да го хване и го отведе до стола му посред урагана от насърчения, който си съперничеше с бурята навън.

Джаспър прекара другия ден в отразяване на юридическия спор. Градската управа опитваше да накара съдилищата да забранят планираната от Кинг за следващия понеделник демонстрация, а той пък работеше по компромис, който да осигури малък мирен поход.

В късния следобед Джаспър говори с Хърб Гулд в Ню Йорк. Разбраха се Джаспър да опита да уреди Сам Кейкбред да вземе интервюта от Лоуб и Кинг в събота или неделя, а Хърб да изпрати екип за заснемане на демонстрацията в понеделник, за да бъде репортажът излъчен същата вечер.

След разговора с Гулд Джаспър отиде в мотел Лорейн, където беше отседнал Кинг. Сградата бе ниска, на два етажа, с балкони над паркинга. Той забеляза белия Кадилак, зает на Кинг заедно с шофьора от притежавано от негър погребално бюро в Мемфис. До колата се намираше групичка от сътрудниците на Кинг. Сред тях Джаспър видя Верина Марканд.

Както пет години по-рано, красотата й спираше дъха, но сега изглеждаше различно. Прическата й бе афро, носеше мънистена огърлица и кафтан. Джаспър забеляза бръчици от напрежение покрай очите й и се запита какво ли означава да работиш за толкова страстно обожаван и едновременно с това толкова жестоко мразен човек като Мартин Лутър Кинг.