Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Той надигна глас.
— Бедността е непочтена!
Тълпата завика одобрително.
— Неграмотността е непочтена!
Те заръкопляскаха отново.
— И ви казвам, точно тук, в Калифорния, че е непочтено човек да работи с гърба и с ръцете си и въобще да няма надеждата да изпрати сина си в колеж.
Никой в залата не се съмняваше, че Боби вярва в това, което говори. Той беше зарязал бележките си. Стана страстен, размахваше ръце сочеше с пръст, удряше с юмрук; слушателите отговаряха на силата на чувствата му и акламираха всяка пламенна фраза. Вали гледаше лицата им и разпозна израженията, които виждаше при стоенето си на сцената — млади мъже и жени зяпат опиянено, с широко отворени очи, зинала уста и светнало от обожание лице.
Никой не гледаше така Джийн Маккарти.
В някакъв момент Вали усети, че той и Бийп тихичко са пуснали плаката си ПРЕДАТЕЛ на пода.
Боби говореше за бедността.
— В Делтата на Мисисипи видях деца с издути от недохранване коремчета и с язви по лицето.
Той извиси глас.
— Не смятам, че това е приемливо!
— Индианците живеят в своите голи и оскъдни резервати с толкова малко надежда за бъдещето, че най-голямата причина за смъртността сред тийнейджърите е самоубийството. Според мен можем да се справяме по-добре! Хората от черните гета слушат още по-големи обещания за равенство и справедливост, докато се намират в същите западнали училища, свиват се в същите мръсни стаи и се борят с плъховете. Убеден съм, че Америка може да се справи по-добре от това!
Вали видя, че доближава кулминацията.
— Днес съм тук, за да ви помоля за помощ през следващите няколко месеца — продължи Боби. — Ако и вие смятате, че бедността е непочтена, дайте ми подкрепата си.
Те извикаха, че ще го направят.
— Ако и вие смятате, че е недопустимо в страната ни да гладуват деца, работете за кампанията ми.
Те отново изреваха „ура“.
— Вярвате ли като мен, че Америка е способна на нещо по-добро?
Те изреваха в знак на съгласие.
— Тогава се присъединете към мен — и Америка ще направи нещо по-добро!
Той се отдръпна от катедрата и тълпата пощуря.
Вали погледна Бийп. Можеше да каже, че и тя изпитва същото като него.
— Той ще спечели, нали? — каза той.
— Да — потвърди Бийп. — Запътил се е право към Белия дом.
Десетдневната обиколка на Боби го отведе в тринадесет щата. В края на последния ден той и антуражът му се качиха на самолет от Финикс за Ню Йорк. По това време Джордж Джейкс беше сигурен, че Боби ще бъде президент.
Обществената реакция бе неустоима. Хиляди хора посрещаха Боби по летищата. Тълпяха се по улиците да гледат как минава кортежът му. Боби винаги стоеше прав на задната седалка на кола с гюрук, а Джордж и останалите клечаха на пода и му държаха краката, за да не го издърпат хората от автомобила. Наоколо търчаха групи дечурлига и викаха „Боби!“. При всяко спиране на колата хората се нахвърляха към него. Вземаха копчетата на ръкавелите, иглите на вратовръзките му и копчетата от костюмите.
В самолета Боби седна и опразни джобовете си. От тях се изсипа куп хартия като конфети. Джордж вдигна някои от парченцата от пода. Десетки бележки, прегледно изписани, ситно сгънати и пъхнати в джобовете му. Молеха го да дойде на завършвания или да посети болни деца в градски болници, съобщаваха му, че из домовете в предградията за него се четат молитви и в църквите из страната палят свещи за него.
Боби свали сакото и нави ръкавите на ризата си, както правеше обичайно. Тогава Джордж забеляза ръцете му. Те бяха космати, но не това порази Джордж. Ръцете му бяха надути, а кожата — набраздена от червени одрасквания. Джордж разбра, че е станало при докосванията от тълпата. Не искаха да го наранят, но го обожаваха толкова много, че му пускаха кръв.
Хората бяха намерили героя, от когото се нуждаеха, но Боби също бе намерил себе си. Затова Джордж и останалите сътрудници наричаха обиколката „Най-после свободен“. Боби си създаде изцяло свой стил. Той имаше нова версия на харизмата на Кенеди. Брат му беше чаровен, но сдържан, господар на себе си, непристъпен — точното държане за 1963 година. Боби беше по-отворен. В най-добрите си моменти даваше на публиката усещането, че разкрива душата си и си признаваше, че е грешно човешко същество, което иска да върши добро, но не е сигурно какво е то. Лозунгът на шестдесет и осма бе: „Нека всичко се види“. Боби се чувстваше уютно да го върши и хората го обичаха по тази причина.