Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Всички ние — продължи тя. — Ние правим телевизионни програми, които влияят на мисленето на хората.
— Не непременно… — обади се Чарли.
Дейв го прекъсна.
— Стига, Чарли. Ние влияем върху хората. Не беше ли така, господин Уортън нямаше да харчи парите си.
Чарли изглеждаше ядосан, но нямаше какво да отговори.
— Точно днес ние имаме възможността да направим света едно по-добро място.
Иви не се спря.
— Никой няма да има нищо против, ако целуна Бинг Кросби в най-гледаното телевизионно време. Нека помогнем на хората да видят, че няма значение дали целувам малко по-тъмна буза.
Всички загледаха господин Уортън.
Дейв усети как под плътно прилепналата по кожата му набрана риза избива пот. Не искаше Уортън да бъде засегнат.
— Доводите Ви са добри, млада госпожице — обясни Уортън. — Моите задължения обаче са към акционерите и служителите ми. Аз не съм дошъл тук, за да направя света по-добър, дошъл съм, за да продавам Фоум на домакините. Няма да го постигна, ако свържа стоката си с интимно общуване между двете раси — при цялото ми уважение към господин Марканд. Между другото, Пърси, аз съм Ваш голям почитател — имам всичките Ви записи.
Дейв се усети как мисли за Манди Лав. Беше страшно хлътнал по нея. Тя беше черна — не златистокафява като Пърси, а хубаво тъмнокафяво. Дейв толкова бе целувал кожата й, та чак устните му се възпалиха. Той можеше да й предложи брак, ако не се беше върнала при стария си приятел. И сега Дейв би бил в положението на Пърси — да търпи разговор, който обижда брака му.
Чарли продължи:
— Според мен дуетът е хубав символ на хармонията между расите, без да съдържа намек за чепатия въпрос за секса между расите. Смятам, че свършихме чудесна работа — в случай че махнем целувката.
Иви възрази:
— Добър опит, Чарли, но това са глупости и ти го знаеш.
— Това е реалността.
Дейв опита да оправи настроението и се обади:
— Нима ти нарече секса „чепат въпрос“, Чарли? Забавно.
Никой не се засмя.
Иви погледна Дейв.
— Какво ще правиш, Дейв, освен да пускаш шеги? — попита го тя и почти го взе на подбив. — И двамата сме били възпитавани да се борим за това, което е правилно. Баща ни се е сражавал в испанската гражданска война. Баба ни е извоювала за жените правото на глас. Ти ще отстъпиш ли?
— Ти си знаменитостта, Дейв. Те имат нужда от теб. Без теб няма предаване. Ти имаш власт. Използвай я за добро — заговори му Пърси.
Чарли се намеси:
— Хайде да бъдем реалисти. Без Национален сапун няма шоу. Ще ни бъде трудно да намерим нов спонсор — особено след като хората разберат защо господин Уортън се е оттеглил.
Дейв забеляза, че Уортън не заяви, че ще оттегли спонсорството си заради целувката. Нито пък според Чарли щеше да бъде невъзможно намирането на нов спонсор — просто щеше да е трудно. Ако Дейв държеше да задържи целувката, шоуто можеше да продължи и телевизионната кариера да оцелее.
Може би.
— Наистина ли аз трябва да взема решението? — попита той.
— Така изглежда — отвърна Иви.
Той беше ли готов да поеме риска?
Не, не беше.
— Целувката пада — отсече той.
През април Джаспър Мъри отиде със самолет до Мемфис, за да проучи стачката на работниците от чистотата — тя прерастваше в нещо насилствено.
Джаспър познаваше насилието. Според него в природата си всички хора, включително той, бяха предразположени да бъдат миролюбиви или зли в зависимост от ситуацията. Естествената им наклонност бе да водят мирен и законопослушен живот, но при подходящото насърчение повечето бяха способни да изтезават, да насилват и да убиват. Той го знаеше.
По тази причина в Мемфис изслуша и двете страни. Говорителят на кметството заяви, че външни агитатори насъсквали стачкуващите да се държат насилствено. Те пък обвиняваха бруталността на полицията.
— Кой дърпа конците? — попита Джаспър.
Отговорът бе: Хенри Лоуб.
Джаспър научи, че Лоуб, демократическият кмет на Мемфис, бил неприкрит расист. Вярвал в сегрегацията, стоял за „отделните, но равностойни“ съоръжения за бели и черни и публично гърмял срещу нарежданата от съдилищата интеграция.
А почти всички работници от чистотата бяха черни.