Прагът на вечността [bg]

Предаването бе цветно и Дейв носеше кадифен костюм в цвят бордо. Погледна в камерата, представи си как Бийп се завръща в живота му, протегнала ръце, за да го прегърне, и се усмихна топло.

— А сега, фенове, нещо специално. При нас са двете звезди от хита Клиентът ми и аз — Пърси Марканд и собствената ми сестра Иви Уилямс!

Той изръкопляска. Студиото беше тихо, но щяха да добавят звука на аплодираща публика към саундтрака преди излъчването на шоуто.

— Усмивката ти ми харесва, Дейв — рече Тони. — Повтори го.

Дейв го направи три пъти и Тони обяви, че е доволен.

В същия миг Чарли се появи заедно с мъж над четиридесетте в сив костюм. Дейв веднага забеляза, че Чарли е раболепен.

— Дейв, бих желал да те запозная с нашия спонсор — започна той. — Това е Албърт Уортън, главният човек в Национален сапун и един от водещите бизнесмени в Америка. Долетял е чак от Кливланд, Охайо, за да се запознае с теб — това не е ли чудесно от негова страна?

— Несъмнено — отвърна Дейв. За всеки негов концерт хора летяха през половината свят, но той винаги се държеше любезно.

Уортън заговори:

— Имам двама тийнейджъри, момче и момиче. Ще ми завиждат, че съм се срещал с Вас.

Дейв опитваше да се съсредоточи върху това да направи едно отлично шоу и най-малко му трябваше да си говори с някакъв магнат, производител на прах за пране; разбираше обаче, че се налага да бъде учтив с този човек.

— Ще подпиша два автографа за децата Ви.

— Това ще ги развълнува.

Чарли щракна с пръсти на секретарката си, която го следваше.

— Джени, миличка — занарежда той, при все че тя бе четиридесетгодишна жена със стиснати устни. — Донеси две от снимките на Дейв от кабинета.

Уортън приличаше на типичен консервативен бизнесмен с късо подстригана коса и безинтересни дрехи. Това накара Дейв да го попита:

— Какво Ви накара да спонсорирате предаването ми, господин Уортън?

— Основният ни продукт е перилният препарат Фоум — започна Уортън.

— Виждал съм рекламите — усмихна се Дейв. — Фоум изпира по-чисто от бялото!

Уортън кимна. Вероятно всеки срещнат от него човек му цитираше неговата реклама.

— Фоум е добре познат и приет, и то в продължение на много години — продължи той. — По тази причина е и малко поостарял. Младите домакини си казват: „Да, Фоум, майка ми винаги го е използвала“. Което е мило, но има своите рискове.

Дейв се забавляваше да го слуша как говори за характера на кутия перилен препарат, сякаш тя е човек. Уортън обаче говореше и без следа от хумор или ирония, та Дейв потисна желанието си да гледа на това лековато. Той довърши:

— Именно затова аз съм тук, за да разберат, че Фоум е млад и в крак с модата.

— Точно така — съгласи се Уортън. Тогава най-после се усмихна. — И едновременно с това да внесете малко популярна музика и здрав хумор в американските домове.