Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Онази мъничка историйка — продължи той, — още когато вие не сте била родена.
Макар и да съзнаваше, че я отклонява ловко от своето участие в грижите на баща й, Фльор не можа да устои на изблика неспокойно любопитство.
— Кажете какво сте научили.
— Защо? — промълви мосю Профон. — Всичко това ви е известно.
— Предполагам, но бих искала да зная дали не ви е предадено погрешно.
— За първата му съпруга — промърмори мосю Профон.
Сподавяйки думите: „Той не е бил женен по-рано!“, тя запита:
— Добре, какво знаете за нея?
— Мистър Джордж Форсайт ми каза, че първата съпруга на баща ви се е омъжила по-късно за братовчед му Джолиън, а това е било навярно мъничко неприятно за него. Видях сина им… мило момче!
Фльор вдигна поглед. Безпощадно злобното лице на мосю Профон се залюля пред очите й. Това е, значи, причината! С най-храброто усилие, което й се бе случвало да си наложи до сега, тя успя да спре люлеенето на това лице. Не знаеше дали бе забелязал състоянието й. В същия момент влезе Уинифред.
— О, и двамата сте вече ту! Ние с Имоджин прекарахме чудесен ден в базара за децата.
— Какви деца? — попита машинално Фльор.
— На дружеството „Спасете децата“. Купих нещо чудесно, мила. Старинна арменска вещ… отпреди потопа. Искам да чуя мнението ви за нея, Проспер.
— Лельо — прошепна неочаквано Фльор.
При този необичаен тон на девойката Уинифред се приближи към нея.
— Какво има? Не ти ли е добре?
Мосю Профон се отдръпна до прозореца, откъдето надали би могъл да ги чуе.
— Лельо… той… той ми каза, че татко е бил женен по-рано. Вярно ли е, че се е развел и жена му се е омъжила за бащата на Джон Форсайт?
Нито веднъж като майка на четирите малки Дарти Уинифред не бе се чувствала по-дълбоко смутена. Племенницата й беше така пребледняла, очите й — толкова мрачни, шепнещият глас — така неспокоен!
— Баща ти не искаше да узнаеш — каза тя с цялата самоувереност, която можа да намери в себе си. — Такива неща се случват. Много пъти настоявах, че трябва да ти каже.
— О! — промълви Фльор.
Нищо повече. Но то накара Уинифред да я потупа по рамото — по плътното, хубавичко бяло рамо. Не можеше да погледне или докосне без възхищение своята племенница, която би трябвал да омъжат, разбира се, но не за това хлапе Джон.
— Години минаха, откакто сме забравили всичко това — добави успокоително тя. — Ела да вечеряме.
— Не, лельо. Не ми е добре. Мога ли да се кача?
— Надявам се, мила — прошепна загрижено Уинифред, — че не вземаш присърце тази история? Та ти не си се явявала още в обществото! А малкият е съвсем дете!
— Кой „малък“? Просто ме боли глава. А не мога да понасям и оня господин.
— Добре, добре — съгласи се Уинифред. — Иди да си легнеш. Ще ти изпратя бром и ще поговоря с Проспер Профон. Какво му е хрумнало да се разприказва? Макар че, според мен, е много добре да знаеш.
Фльор се усмихна.
— Да — отвърна тя и се измъкна от стаята.
Докато се качваше, усети, че й се вие свят, гърлото й бе пресъхнало, тревожен трепет притискаше гърдите й. Нито веднъж досега не бе се страхувала, че може да не получи каквото желае. Всички преживявания днес бяха дълбоки и мъчителни, а от жестокото откритие, което ги бе приключило, наистина я заболя глава. Не беше никак чудно, че баща й бе скрил онази снимка под нейната… срамувал се е, че я пази! Но можеше ли да мрази майката на Джон и да пази снимката й. Тя притисна с ръце челото си, като се опитваше да разбере нещата по-ясно. Дали са казали на Джон… дали отиването й в Робин Хил ги е накарало да им кажат? Всичко щеше да зависи от това. Тя знаеше, всички знаеха, с изключение — може би — на Джон!
Започна да се разхожда из стаята си, като хапеше устни и размишляваше отчаяно. Джон обичаше майка си. Какво ще стори, ако са му казали? Не можеше да предвиди. Но ако не са му казали, дали не трябва… дали не би могла да го завладее и да се омъжи за него, още докато не е узнал? Върна се към впечатленията си от Робин Хил. Към безстрастното лице на майка му… Тъмните очи и сякаш напудрената коса, сдържаността, усмивката й… я плашеха; и лицето на баща му — кротко и изпито, насмешливо. Тя почувства с вътрешния си усет, че и сега дори те ще се поколебаят да кажат на Джон, ще се поколебаят да го огорчат, защото за него ще бъде, разбира се, ужасно огорчение да узнае!
Трябва да обясни на леля си, че баща й не бива да научи за разговора им. Докато другите предполагат, че тя и Джо не знаят, все още имаше някаква надежда… някаква възможност да прикрият следите си и да постигне тя мечтата си. Но самотността й просто я гнетеше. Всички бяха против нея… всички! Точно както бе казал Джон: те искаха просто да живеят, но пътят им беше препречен от миналото, в което нямаха никакъв дял, нито го разбираха. Възмутително! И изведнъж се сети за Джун. Дали не би им помогнала тя? Без да знае защо, Фльор бе останала с впечатление, че Джун би съчувствала на любовта им, би се възмутила от препятствието. Но почти веднага помисли инстинктивно: „Няма да й се доверя. И на нея дори. Не смея. А Джон ще бъде мой, въпреки всички.“