Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Джон побърза да запита:
— А какво се е случило между него и баща ми?
— Семейна тайна. Послушай ме и не се интересувай. Безполезно е да знаеш. Ще пиеш ли ликьор?
Джон поклати глава.
— Неприятно ми е, задето крият от мене — промълви той, — а след това ми се присмиват, че съм бил зелен.
— Добре, можеш да попиташ Холи. Ако и тя не пожелае да ти каже, ще трябва да повярваш, че го прави за твое добро.
Джон стана.
— Време е да тръгвам; много благодаря за обяда.
Вал му се усмихна някак съчувствено, а заедно с това и всеело.
— Добре. До петък.
— Не зная. — промълви Джон.
И наистина не знаеше. Този заговор на мълчанието направо го отчайваше. Унизително беше да се отнасят с него като с дете! Тръгна пак намусено към Стратън Стрийт. Отиваше към нейния клуб, готов да узнае най-лошото. На въпроса му отговориха, че мис Форсайт не е в клуба. Възможно било да дойде по-късно. Често идвала в понеделник… Но не бяха сигурни. Джон каза, че ще дойде пак, отиде отсреща в Грийн парк и легна под едно дърво. Слънцето припичаше, лек ветрец люлееше листата на младата липа, под която се бе изтегнал; но сърцето му страдаше. Такива облаци се трупаха около щастието му! Надделявайки уличния шум, „Биг бен“301 удари три часа. Звукът пробуди нещо в душата му, той извади листче и молив и се залови да пише. Нахвърли едно четиристишие, после, както ровеше с ръка из тревата, търсейки нова рима, усети изведнъж, че нещо твърдо докосна рамото му — един зелен чадър. До него се беше изправила Фльор!
— Казаха ми, че си идвали и ще дойдеш пак. Веднага предположих, че може да си тук; и наистина си… Поразително, нали?
— О, Фльор, мислех, че си ме забравила!
— Нали ти казах, че няма!
Джон я улови за ръка.
— Това е вече прекалено щастие! Да отидем някъде другаде.
Той почти я повлече през този престарателно уреден парк, за да намерят някое скрито местенце, където биха могли да седнат и да се държат за ръка.
— Не се ли вмъкна някой помежду ни? — запита Джон, като погледна отстрани към спуснатите й ресници.
— Има един млад идиот, но той е без значение.
Джон усети, че в сърцето му трепва съчувствие към… младия идиот.
— Знаеш ли, че слънчасах. Но не ти писах.
— Така ли? Интересно ли беше?
— Не. Мама беше същински ангел. А на теб да ти се е случило нещо?
— Нищо, Джон. Като изключим това, че открих, струва ми се, защо семействата ни не се обичат.
Сърцето на Джон затуптя по-бързо.
— Струва ми се, че баща ми е искал да се ожени за майка ти, а пък тя се е омъжила за баща ти.
— О!
— Попаднах на една нейна снимка в рамка, под моя портрет. Могъл е да се вбеси, разбира се, ако много я е обичал.
Джон се замисли.
— Няма защо да се вбесява, щом тя е обичала повече баща ми.
— Ами ако са били сгодени?
— Ако се сгодим и ти откриеш, че обичаш друг повече от мене, може да полудея, но не бива да ти се сърдя.
— Аз пък бих се сърдила. Но не бива да постъпваш по такъв начин с мен, Джон.
— Боже мой! Никога!
— Мисля, че баща ми никога не е обичал истински моята майка.
Джон замълча. Думите на Вал, двамата бивши масонски майстори в клуба!
— Виждаш ли, ние нищо не знаем — продължи Фльор. — Ударът е бил може би прекалено тежък. Възможно е тя да е постъпила зле с него. И това се случва.
— Моята майка не би сторила такова нещо.
Фльор сви рамене.
— Много познаваме ние майките и бащите си! Преценяваме ги според това как се отнасят към нас; но преди да се родим ние, те са се срещали с толкова други хора. Не са млади вече! Да вземем например баща ти: с три различни семейства!
— Няма ли в тоя проклет Лондон — извика Джон — някое кътче, където бихме могли да бъдем сами?
— Само в такси.
— Добре, да вземем такси!
Когато се настаниха в таксито, Фльор попита ненадейно:
— Ще си ходиш ли в Робин Хил? Много бих искала да видя къде живееш, Джо. Ще нощувам довечера у леля си, но ще успея да се върна навреме за вечеря. Няма да вляза у вас, разбира се.
Джон я погледна възхитен.
— Великолепно! Мога да ти покажа къщата откъм горичката — така няма да срещнем никого. Има един влак в четири часа.
Богът на собствеността и поклонниците му форсайтовци — големи и малки, хора без професия или със свободни професии, чиновници, търговци — не бяха завършили още, както всички работници, своя седемчасов трудов ден, така че двамата млади от четвъртото поколение пътуваха сами до Робин Хил в празния, прашен и задушен вагон на ранния влак. Пътуваха в блажено мълчание, като се държаха за ръка.
301
Часовникът на Уестминстърското абатство.