Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Аз плащам в брой — каза Вал. — Колко?
— За сина на мистър Дарти, сър, и при това в брой, десет шилинга и шест пенса. Никога няма да забравя мистър Монтегю Дарти. Случвало се е да остава по половин час на приказка. Такива хора вече не се срещат често, сега всеки бърза. Войната похаби добрите маниери, сър… похаби ги. Виждам, че сте участвали в нея.
— Не — отвърна Вал и потупа коляното си. — Ранен бях в по-раншната. Но това ми спаси живота може би. Искате ли папируси, Джон?
Джон промълви почти засрамено:
— Не пуша.
И видя как тютюнопродавецът изкриви устни, сякаш се чудеше какво да каже — дали: „Слава богу!“ или „Ето случай да започнете!“
— Много добре — заяви Вал; — не започвай, докато можеш. Ще почувстваш нужда от тютюна, щом те чукне нещо по главата. Това е, значи, съвсем същият тютюн?
— Съвършено същият, сър; само че малко по-скъп. Удивително здрава държава е Британската империя. Винаги го повтарям.
— Изпращайте ми на тоя адрес по сто броя седмично, а сметката — веднъж месечно. Да вървим, Джон.
Джон влезе с любопитство в Айсиум. Като се изключат редките случаи, когато обядваше с баща си в Хоч-поч, той не бе влизал досега в лондонски клуб. Удобният и непретенциозен Айсиум не се променяше и нямаше да се промени, докато Джордж Форсайт оставаше в управата му, където, поради кулинарния си усет, се бе обявил против новобогаташите, поради което Проспер Профон успя да бъде приет за член само благодарение на престижа на Джордж Форсайт и уверенията му, че белгиецът е „добър спортсмен“.
Профон и Джордж вечеряха заедно, когато зетят и шуреят влязоха в трапезарията и, след като Джордж им помаха с пръст, седнаха на същата маса: Вал — с лукави очи и очарователна усмивка, Джон — с тържествено свити устни и очарователен свенлив поглед. Тази ъглова маса изглеждаше привилегирована, като че там се хранеха бивши майстори на франкмасонската ложа. Джон беше почти хипнотизиран от тази обстановка. Дълголикият сервитьор ги обслужваше с франкмасонско страхопочитание. Гледаше Джордж Форсайт в устата, наблюдаваше всяко пламъче в очите му, следеше с любов движението на приборите с печата на клуба. Ръката с ливреята и поверителният му глас смущаваха Джон — така тайнствено се появяваха иззад рамото му.
Като се изключи забележката на Джордж: „Дядо ти ни даде веднъж отличен съвет — дяволски разбираше от цигари“, двамата бивши франкмасонски майстори не му обърнаха никакво внимание, за което им беше безкрайно благодарен. Разговорът се въртеше все около отглеждането, особеностите и цената на конете и той слушаше отначало разсеяно, като се питаше как е възможно толкова много знания да се поберат в една глава. Не можеше да отдели поглед от мургавия бивш майстор… това, което той разправяше, беше и мъдро, и обезсърчително… такива тежки, чудновати, насмешливи приказки. Джон мислеше за празни работи, когато чу изведнъж думите му:
— Бих искал да видя и мистър Соумс Форсайт да се заинтересува от коне!
— Старият Соумс ли? Прекалено суха жила е той!
Джон правеше отчаяни усилия да не се изчерви, докато бившият майстор продължаваше:
— Дъщеря му е мило девойче! Мистър Соумс Форсайт е малко старомоден. Бих искал да го видя някой ден да се забавлява.
Джордж Форсайт се засмя.
— Не се тревожете. Той съвсем не е така нещастен, както изглежда. Но никога няма да се издаде, ако нещо го радва — за да не се опитат да му го отнемат. Бедният Соумс! Който веднъж е ухапан, два пъти се оглежда!
— Ако си се нахранил, Джон — побърза да се обади Вал, — да отидем някъде да пием кафе.
— Кой бяха тези? — запита Джон по стълбите. — Не можах съвсем…
— Старият Джордж Форсайт е братовчед на баща ти и на вуйчо ми Соумс. Откакто помня, все тук членува. Другият приятел, Профон, е чудновата птица. Ако искаш да знаеш, мисля, че се навърта около жената на Соумс.
Джон го погледна смаян.
— Но това е ужасно — каза той. — Има предвид… за Фльор.
— Не мисля, че Фльор се вълнува: тя е твърде съвременна.
— Става дума все пак за майка й!
— Още си зелен, Джон!
Джон се изчерви.
— Майките — промърмори гневно той — са нещо съвсем различно.
Имаш право — отвърна изведнъж Вал. — Но животът не е, какъвто беше, когато аз бях на твоите години. Днес шества разбирането: „Утре ще умрем.“ Той имаше предвид старият Джон, когато говореше за вуйчо Соумс. Той няма намерение да мре.