Кралят на казиното

— Правилно, и така може — сви рамене Лариса. — Заплатата си е заплата, но мен ме интересува характерът на самата работа.

— Разбира се, завеждащият отдел е важна фигура и ще трябва да се занимаваш със социалните въпроси на столичните профсъюзи. Но не само това. В нашите върхове решиха, че в сравнение с всички други твоята кандидатура е най-подходяща за лидер на общоруското женско движение.

— Ти си вече по върховете, Павлов?

— Недей така, Лариса — строго каза той. — Гласува ти се доверие, възлагат се надежди и си длъжна да ги оправдаеш.

— Извинявай.

— Виж колко много движения, партии и какви ли не сбирщини се пръкнаха в Русия! И всички искат нещо, настояват, стремят се да постигнат своето!

— Искат да докопат коматчето, но предпочитат да е с масло и черен хайвер. Както казваше старата ми бавачка баба Груша, царство й небесно, не ме учи как да живея. По-добре ми кажи, Толя, с какви пари ще създадем това женско движение, и то общоруско?

— Пари ще има.

За първи път Лариса го нарече с умалително име и това не убягна от вниманието му.

— Държавата няма да даде и копейка — продължи Лариса, — а ще трябва да се покриват маса разходи, щом като движението е общоруско… Чакай, не ме прекъсвай. Знам какво искаш да кажеш.

— Любопитен съм…

— Ако държавата няма пари или дори да ги има, не е съгласна да финансира поредното някакво си движение, то изниква въпросът, кой би имал изгодата да направи това? Ще имат интерес разните му там бизнесмени, търговски банки, съвместни фирми, с една дума — всички новобогаташи. И защо? Защото движението може да стане параван, зад който да си въртят сделките необезпокоявано. Но сделките им, както ти е добре известно, намирисват или по-скоро вонят на грабеж…

— Вече пресилваш нещата, Ларочка — възрази Павлов.

— Ларочка? — учудено вдигна вежди Лариса.

— Но ти ме нарече Толя.

— Така ли? Не си спомням.

— Пресилваш — повтори Павлов. — Страната се обърна или по-точно я обърнаха на сто и осемдесет градуса. Напред към капитализма! Даваш частна собственост, земя на помешчиците, възможност на всекиго да забогатее!

— Никога не съм виждала черно на бяло такива закони.

— Законите може изобщо да не са черно на бяло, но действителността е такава.

— Държавата не може да съществува без закони.

— Значи ще се появят и закони.

— Не се доизказах — върна се на мисълта си Лариса. — Ти каза, че ще има пари, нали така?

— Вече ги има.

— И източниците им са онези, за които говорих?

— Да — решително потвърди Павлов.

— Е, сега вече разговорът става по-сериозен — удовлетворено въздъхна Лариса. — Няма нужда да ти обяснявам, че който плаща, той поръчва музиката. И рано или късно ще ни бъде представена сметката. Но ние трябва, длъжни сме да предотвратим всякакви претенции.