Кралят на казиното

— Да пийнем тогава още една бутилка — предложи Анатолий.

— Ами добре, а после, то се знае, ще идем у вас — въздъхна Лариса. — Утрото е по-мъдро от вечерта…

Тая нощ тя не се прибра вкъщи, а на сутринта започна да си събира багажа. Пьотър Иванович обикаляше из стаята и размахвайки ръце, говореше нещо, отначало със заплашителен тон, после се умърлуши, разплака се, падна на колене.

— Чао, Птибурдуков — спокойно, дори ласкаво се сбогува Лариса. — Аз си отивам. Завинаги.

— Какъв Птибурдуков?! — въпреки унизителното си положение се учуди академикът.

— Чети Илф и Петров — иронично го посъветва тя, отправяйки се към вратата.

От прозореца Пьотър Иванович видя как високият, елегантно облечен мъж взе куфара от ръцете на жена му, отвори й вратата, после седна на волана и колата потегли.

Още от самото начало всичко около създаването на движението «Прогресивни жени» започна да се урежда бързо и лесно. Намериха се пари, както обеща Павлов, създадоха филиали в големите градове, издействаха си парцели земя в близкото Подмосковие, закупиха недвижими имоти в столицата, сред които сгради, определени за събаряне или реставрация, набраха щат. На едно от събранията за лидер на движението единодушно беше избрана Лариса Ивановна Стрелникова и в Държавната дума тя влезе вече като изявен политик.

Първия си рушвет от сто хиляди долара Лариса получи след един разговор с Анатолий Павлов. Той настоятелно я посъветва да предостави на съвместната руско-американска строителна фирма «Феникс» малък парцел в района на «Садовое колцо», който по документи се водеше за собственост на женското движение. В плановете си «Прогресивни жени» предвиждаше да реставрира стари сгради за жилища на московчани, както и да ги дава под наем за административни помещения, но тонът на Павлов бе толкова категоричен, че Лариса нищо не можа да възрази. Изобщо Анатолий чувствително се бе променил и макар че продължаваше да се държи все така приветливо и деликатно, винаги получаваше от Лариса онова, което искаше. Например под шапката на движението работеха вече няколко търговски банки, които разширяваха сферата на своето влияние и изместваха на втори план търговските структури на самото движение, а те все пак бяха създадени по настояване на лидерката и криво-ляво покриваха разходите.

Лариса вече съжаляваше, че в клуба на писателите бе споделила плановете си, но по-късно разбра, че не това е причината. Зад гърба на полковник Павлов стоеше могъща сила, чиито глобални амбиции далеч надминаваха амбициите на депутатката от Държавната дума. И Лариса се примири. С какъвто се събереш, такъв ставаш — реши тя.

Получаването на рушвета стана делнично, просто и дори скучно. В кабинета на Лариса влезе закръглен набит мъж, представи й се за заместник генералния директор на фирмата Ефим Аронович Фишкин и й подаде документа за прехвърляне на собствеността. Лариса подписа. Фишкин най-учтиво се сбогува и си отиде, като забрави на бюрото й тънко «дипломатическо куфарче», в което имаше пари, френски парфюм и златен пръстен с диамант в изящна кутийка. След визитата на Фишкин управлението изцяло мина в ръцете на Павлов. Двамата с Лариса отдавна имаха любовна връзка и вече бяха почнали да си дотягат. Един ден Павлов директно й каза: