Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Вечната маска на смъртта [bg]
Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вечната маска на смъртта [bg]

Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

Трупове на зверски убити проститутки всяват смут по улиците на Рим, слуховете за злодеянията на убиеца с прозвище “Поругателя” достигат и до императорския дворец. Когато Атий Енобарб, доверен човек на бившия император Максенций и преследвач на християни, е открит мъртъв във вилата си, император Константин решава да се намеси. Атий Енобарб е знаел много от тайните на християнската общност, когато привържениците на новата религия са били преследвани от закона – и не на последно място сред тях мястото на гроба на галилееца Петър, основателя на християнската църква. От вилата на убития е изчезнало ценно ковчеже, съдържащо сведения, важни за императора. Отпадат подозренията, че Атий е бил “Поругателя” – но кой тогава е загадъчният убиец, явяващ се в облеклото на имперски офицер? За да съхрани реда и спокойствието в империята на своя син, императрица Елена се обръща към своята довереница Клавдия. Клавдия трябва да открие кой е извергът, оставящ зад себе си разпорени женски трупове с извадено дясно око, да разкрие мистерията около убийството на Атий Енобарб и тайните на изчезналото ковчеже.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 104
Перейти на страницу:

Черната решетъчна преграда в другия край на помещението леко се плъзна. Появиха се още трима набити пазачи, които съпровождаха млада жена. Тя беше облечена в бяла ленена роба, на краката си носеше обточени със сребро сандали, кръстът й бе здраво пристегнат с алена лента, от двете страни на гримираното й лице се спускаше старомоден воал с червени ресни. Поради достолепните си движения тя заприлича на Клавдия на жрица. Жената се поклони дълбоко, гривните и цветните верижки около китките й рязко издрънчаха, пръстените на ръцете й отразяваха светлината.

— Клавдия, Муране! — Гласът й прозвуча почти като шепот. — Името ми е Силвана. Приветствам ви! Господарката ви очаква!

Глава пета

Такова беше поведението, което тази жена показа.

Силвана ги поведе към вътрешността на къщата. Пазачите тръгнаха след тях. Според един надпис над прага, те влизаха в „Беседката на любовта“, чиито стени бяха украсени с еротични картини, изобразяващи любовния живот на Изида и помощта, която тя оказва във вечната война на Хор срещу Сет, Унищожителя. От двете страни на коридора се виждаха тесни врати от кедрово дърво. В края на коридора прекосиха богато натруфен триклиниум, обзаведен с блестящи маси и пищни лежанки. Навсякъде светеха и пръскаха ухание маслени лампи, въздухът сладнеше от благоухание като в лятна градина. Меко прозвънваха висящи орнаменти; отнякъде се носеше мелодия, изпълнявана на лира и флейта. Приятно място, помисли Клавдия, ако не беше потискащото чувство, че непрекъснато те наблюдават. Тя се запита дали в стените няма специални отвори за гледане и подслушване. Вече се канеха да напуснат триклиниума, когато една сянка до нея привлече вниманието й. През полуосветеното помещение се промъкваше прегърбена фигура в зловеща маска. Въпреки че изглеждаше толкова странна, фигурата й беше някак позната. Клавдия поклати глава и продължи напред.

През задната част на къщата ги отведоха в малка градина, заобиколена от трите страни с висока стена от червени тухли, с остри шипове отгоре. В центъра на градината имаше перистил от кедрово дърво, колоните му бяха боядисани в блестящо зелено и златно, а наклоненият покрив — в тъмна охра. Силвана тръгна по една пътека край лехи с цветя и билки, и влезе в перистила. Покривът беше отворен към небето, точно под отвора имаше квадратен, облицован със зелени плочи басейн, а в центъра му шуртеше фонтан с формата на лотос. В светлосинята вода плаваха цветя и Клавдия съзря как проблесна златистият гръб на шаран. Облечена също като Силвана, на каменна пейка в другия ъгъл седеше жена. Тя стана, когато те влязоха, и посочи с ръка два покрити с възглавници стола до пейката. Клавдия и Муран седнаха. Силвана им предложи храна и напитки. И двамата отказаха.

Господарката на дома седеше с наведена глава, сякаш разглеждаше плочките със сребърен ръб по краищата на басейна. Тя вдигна поглед едва когато Силвана и пазачите изчезнаха. Имаше силни, остри черти, косата й бе стоманено сива, очите — черни и решителни, носът — властен, устата — с тънки устни. Без грим, скъпоценности или украшения, домина Агрипина, както се представи, напомни на Клавдия за императрица Елена. Те си размениха любезности, преди Клавдия внимателно да се насочи към целта на посещението им. Зададе същите въпроси, както на Макрин и получи почти същите отговори. „Гилдията на Изида“ била прочута. Съдържателката се грижела за момичетата възможно най-добре, според силите си. Те забавлявали гостите тук, но тя обясни, че момичетата били свободни да излизат на улицата и да си търсят клиенти; само най-предпочитаните оставали тук за „специални клиенти“. Жената беше достатъчно проницателна, за да прецени, че Клавдия знае много за „щерките“ и за убийствата. С леко ироничен тон тя помоли Клавдия да й разкаже какво е научила. Клавдия го стори, а жената седеше и кимаше, като леко се поклащаше напред-назад. Когато Клавдия свърши, домакинята вдигна ръка.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)