Вечната маска на смъртта [bg]

Макрин криво се усмихна:

— Такава мисъл не ми е минавала през главата.

— Кажи ми — Клавдия облегна лице на ръката си, — ти си преследвал Поругателя почти четири години. Питал ли си се някога защо убива по този начин?

Макрин задъвка ъгълчето на устата си. Вдигна очи към гредите на тавана, после се обърна към прозореца.

— Аз съм войник, служил съм в легионите. Сражавал съм се в битки. Превземал съм градове. Твоят приятел — той посочи Муран — ще ти каже същото. Убивах, защото трябваше. Убивах, за да се защитя или да изпълня заповеди. Когато беше възможно, ако врагът се предадеше и свалеше оръжието си, с това всичко приключваше. Мога да се закълна в които богове поискаш, че никога през цялата си служба не съм убил жена или дете. Обаче и Муран ще се съгласи, че има мъже, които просто обичат да убиват! Те се присъединяват към легионите или излизат на арената в амфитеатъра само за да убиват други човешки същества. Служил съм с такива хора, дори съм ги повишавал. Те бяха смели мъже, бяха безмилостни, но живееха само за да убиват! Напомняха ми на животни, на някой гладен вълк или тигър на арената. Те нямаха избор, трябваше да убиват!

— А младите блудници в тесните улички на Рим?

— Срещал съм войници, които казваха, че не могат да изпитат удоволствие, докато не насилят една жена, а когато свършат, я презират и измъчват. Поругателя беше далеч по-опасен; той искаше да ги унижава и да ги убива.

Клавдия изпита вълнение. Макрин говореше провлечено, опитваше се да произнася думите бавно, но като наблюдаваше очите му, тя можеше да съзре в тях интереса, вълнението, което бе преживял, докато е преследвал Поругателя, как е искал да научи повече за този безмилостен убиец.

— А разрезът от утробата до гърлото? — попита тя.

— Чудех се… Дали пък не е бил касапин? В края на краищата касапите по същия начин разрязват трупа на животното. Виждал съм и войници да го правят с жени на врага. Дълбок прорез тук — той показа с ръцете си, — в меката част на корема, и нагоре. Никой не може да оживее след такъв разрез. Той обезобразява тялото и поругава мъртвеца.

— А дясното око?

Макрин взе гърнето с вино от масата и изсипа остатъка в устата си.

— Мога да говоря само от собствен опит…

— Тогава говори!

— Бил съм войник в продължение на десетилетия. Служих с мъже, които можеха да се почувстват оскърбени само от начина, по който някой ги погледнеше. Вземи дори нашия началник; той е доста добър човек, но боговете да са на помощ на онзи, когото не харесва. Например някой подчинен, който му говори по начин, който за него е неприемлив. Нашият началник веднага ще намисли как да му плати за това.

— А Поругателя?

— Подозирам, че не е харесвал начина, по който жените го гледат, техните съблазняващи погледи и срамежлив вид. Искал е да спре това, да го унищожи!

Клавдия с половин ухо се вслушваше в звуците, които долитаха отвън — цвилене на кон, мъжки вик, подрънкване на гърнета и тигани.