Вечната маска на смъртта [bg]

— Ти ли си Анубис? — попита тя.

— Аз съм!

Гласът зад маската беше доста гробовен.

— Не си! — рязко изрече Клавдия. — Нарцисе, свали тази маска!

— Аз…

— Свали я!

Мъжът свали маската и в Клавдия се вгледа печално Спретнатия Нарцис, най-добрият балсаматор в Рим, или поне той твърдеше така. На изпитото му лице бе изписано подходящо трагично изражение. Той изтри с пръст капка пот от лицето си, после почеса оредяващата си коса.

— Седни! — тихо заповяда Клавдия.

Той заобиколи басейна и клекна пред нея. Клавдия присви очи и го загледа втренчено. Нарцис беше добър балсаматор, според разказите му бил най-добрият в Сирия, докато не бил пленен по време на един метеж. Някога роб, сега беше римски освобожденец. О, да, засмя се в себе си Клавдия, и един от най-близките пияници от тайфата на чичо Полибий. Нарцис бе освободен от Елена като награда за някои оказани от него услуги. Бе се преместил в „Магариците“ и с помощта на чичо Полибий си бе купил жилище в същата сграда.

— Съвместно предприятие! — бе заявил тогава Полибий. — Аз се грижа за клиентите приживе, а Нарцис — след смъртта им.

— И така?… — Клавдия се опита да не обръща внимание на смеха на Муран.

— Почувствах се самотен, господарке! — оправдаваше се Нарцис. — Посетих „Щерките“… — Балсаматорът започна да върти глава в двете посоки. — Едното води до другото…

— Така изглежда! — потвърди Клавдия.

— Ние го наехме! — остро се намеси домакинята. — Той е голям майстор!

Клавдия изпита жал към Нарцис и реши да премине към въпроса, който я интересуваше:

— Ти ли облече труповете на двете момичета, убити от Поругателя?

— Разпорени, с извадено дясно око — отвърна Нарцис, вече успокоен, защото говореше за неща, които знаеше. — Със сигурност са били изнасилени. Количеството сперма върху двете беше по-скоро от бик, отколкото от човек. Работих и по ноктите им, Клавдия, и мога да ти кажа, че първата се е борила за живота си, докато Фауста е умряла по-бързо.

— Откъде знаеш?

— Под ноктите на Марина имаше косми, както и засъхнала кръв, тя е дращила нападателя си. Черна коса, няколко бели косъма. При Фауста — не, нейните нокти бяха чисти. Нямала е време да се бори…

Клавдия обърна поглед към езерото. Не беше задала тези въпроси на Макрин. Подозираше, че предишните жертви на Поругателя са били набързо прибрани и телата им са били изгаряни, докато трибунът е преследвал техния убиец.