Вечната маска на смъртта [bg]

— Някакви вести от Гавин и Филип?

Макрин завъртя отрицателно глава.

— Казах на другите двама да изпратят съобщение тук, ако са се върнали.

— Трибуне Макрин — наведе се напред Клавдия, — аз те харесвам…

Той едва забележимо се усмихна.

— Наистина те харесвам! Ти си смел войник, добър следовател, способен администратор, човек предан на справедливостта. Съмнявам се, че някога си вземал подкуп или си потискал някого. — Тя посочи пейката и пода: — Не мисля, че това е твое дело…

Макрин твърдо отвърна на погледа й.

— Мисля, че каза истината. Опитваш се да вървиш по пътя на правдата. Затова нека започнем наново. Бивш войник си, нали?

— Бях водещ центурион, после ме повишиха в трибун. Получих много военни венци и се уволних с почести. Въпреки че жена ми беше християнка, императорът ме назначи за трибун на нощната стража в Целийския квартал. Неговите приближени ми дадоха заплата, както и пенсия. Поискаха да наложа ред, което и сторих. Ако попиташ вуйчо си… Вярно, беше малко преди той да дойде, но аз мразех онези, които ограбват другите. Аз укрепих закона. Пазех мира. Ако обещавах нещо, изпълнявах го…

— Докато не се е появил Поругателя… Ти наистина си го мразел, нали? — попита Клавдия. — Защо?

Макрин погледна встрани.

— Защо, трибуне?

— Не беше само заради жестокостта, варварството, убиването на невинни млади жени!… Разбираш ли, той се наслаждаваше на това! Знаеше, че го преследвам — сигурен съм, че ти ще се натъкнеш на това — и започна да ми се надсмива. По стените започнаха да се появяват надраскани надписи, сякаш той и аз играехме някаква детска игра на котка и мишка. Понякога безочието му стигаше дотам, че ми изпращаше съобщение тук, спретнато написано на парче пергамент, сякаш беше списък за покупки.

— Къде са тези съобщения?

— Отървавах се от тях. Можеш да си представиш. Някои унищожавах веднага, други запазих, но по-късно ги изгорих.

— И какво се казваше в тях?

— О, обичайното! Колко глупав съм бил да обикалям в тъмнината…

Клавдия посочи купчинката ръкописи.

— Значи, не можа да го заловиш?

— Очевидно…

— Имал си подозрения, но не си събрал доказателства срещу никого, така ли?

— Вече ти отговорих: нищо за никого!

— Тогава защо подозираха Атий?

— И на това ти отговорих: поради лошата му слава.

Клавдия леко побутна купчинката към Макрин.

— Ти си добър войник, съвестен служител. Той те е уязвявал и въпреки че жена ти е била болна, ти през цялото време си се опитвал да го хванеш…

Макрин кимна утвърдително.