Меч в бурята [bg]

Разхлаби връвта на кесията и извади брошка за наметало от лъскав бронз — скачащ елен със сребърни резки и извивки по него. Даде я на Гованан, който промълви:

— Какво вълшебство… Не съм виждал по-красиво нещо.

Втората брошка беше миниатюрно копие на плетен щит, направено изкусно от сребърна тел. Брефар я взе и я загледа. Накрая Риамфада даде на Конавар неговата брошка за наметало — бронзово сърне, оплело се в сребърни трънливи храсти и обрамчено с ярко злато.

— Не знам какво да кажа… — смънка Конавар.

— Тогава ще го кажа и от твое име, братко — обади се Брефар. — Благодарим ти, рибке. Чудесни подаръци.

— Значи за нас няма, а? — изсумтя Галанис. — Не знаех, че носенето на сакати се заплаща толкова щедро.

— Мери си приказките — избухна Гованан, — да не си носиш зъбите на огърлица!

— В нашия роден край да говориш прямо се смята за добродетел — наежи се и Галанис.

— Има разлика между прямотата и грубостта — каза му Брефар.

— И е най-добре да я научите, ако искате да сте добре дошли сред нас. Например не си спомням някой от нас да ви е натяквал, че не сме виждали по-грозни муцуни от вашите. По твоето лице, Галанис, сякаш се е трудил кълвач. Но във вашия роден край сигурно и такава обида щеше да мине за прямота.

Тримата братя побързаха да се махнат от огъня и тръгнаха към селото. Останалите се смълчаха смутено. Риамфада като че беше обезсърчен. Кон се наведе към него и го потупа по рамото.

— Благодаря ти — каза му тихо. — Нямаше нужда да ни възнаграждаваш. Ти си наш приятел и ние се радваме, когато си с нас.

— Не е награда — възрази Риамфада. — Само се опитах да ви покажа колко ценя вашата дружба. Вие ме дарихте с щастие, каквото не можете да си представите. Харесвате ли си подаръците?

— Никой не ми е подарявал нещо по-хубаво — увери го Гованан. — За мен това е безценен дар, рибке.

Слънцето се бе спуснало. Гованан заля жаравата с вода, Конавар вдигна Риамфада на раменете си за дългото носене до дома му.

На тръгване от водопада чуха писък в далечината.

— Това пък какво беше? — прошепна Брефар.

Звукът сякаш увисна във въздуха. Продължиха нагоре между дърветата и скоро излязоха на открито. На тревата лежеше изкормен труп със съдрано лице. Кървави петна обагряха тревата като макове. Конавар остави внимателно Риамфада на земята и извади сребристия си нож. По дрехите познаха, че е загинал Галанис.

— Мечка — процеди Гованан. — И то грамадна.

И той извади ножа си. Брефар нямаше оръжие, гледаше втрещен обезобразеното тяло.

— Другите сигурно са побягнали — предположи Гованан. — Качили са се на дърво, знам ли.

Риамфада оглеждаше гората. От дебрите ѝ се чу друг писък, който внезапно секна. Откъм дърветата повя ветрец.