Меч в бурята [bg]

Риамфада въздъхна.

— Смяташ, че се страхувам, нали?

— Мисля, че ти сам трябва да решиш — усмихна се Кон. — Не те съдя.

Риамфада се взря в очите му. Кон не казваше цялата истина. Щеше да бъде разочарован, ако трябваше да го върне веднага в селото. Риамфада въздъхна повторно. Какво е още един ден на унижение в живот, над който винаги тегне срамът?

— Да слезем тогава и да поплуваме — съгласи се той.

Конавар го вдигна, но не го сложи на раменете си, а го понесе на ръце. Щом доближиха вира, един от младежите излезе от водата и ги пресрещна. Беше висок, с хлътнали тъмни очи. Риамфада усети как Конавар се напрегна.

— Кой е? — прошепна младият майстор.

— Гованан, син на ковача.

Другите също излязоха от водата. Гованан спря пред двамата.

— Ти трябва да си Риамфада. Аз съм Гованан. Приятелите ме наричат Ван.

Протегна ръка и Риамфада я стисна. Синът на ковача го запозна и с другите момчета, после потръпна.

— Когато не си във водата, става студено. Ще си поприказваме още във вира.

Обърна се, изтича и скочи във водата. Приятелите му го последваха към водопада — засилваха се от стърчаща скала и се гмуркаха.

— Те ме поздравиха… — промълви Риамфада.

— Че защо не?

— Забелязах обаче, че не иска да говори с тебе.

— С него не сме приятели. Хайде да плуваме, днес не мога да остана дълго тук. С Крилото ще ловуваме. Мама каза, че има нужда от месо за поне шест пая, които ще приготви за Самиан.

— Аз не ям месо — призна Риамфада, когато седна на земята.

Кон се вторачи в него.

— Месото дава сила… особено телешкото.

— Може би. Но преди това едно животно трябва да умре в ужас и болка.

В смеха на Конавар нямаше презрение.

— Ти си чудак, приятелю. Трябвало е да станеш друид. Чувал съм, че и те се хранят само със зеленчуци. Затова са толкова кльощави.