Меч в бурята [bg]

До празника Самиан оставаха дванайсет дни. Той смуши коня с пети и тръгна бавно през стадото; понякога се навеждаше да намаца със синя боя гърбовете на някои крави и бичета. Продължаващият осем дни празник беше време на веселие за риганте. Тази година всички щяха да се съберат тъкмо в Трите потока. Щяха да разпънат стотици шатри — очакваха в селото да дойдат поне девет хиляди души.

Но умът на Руатан не се отплесваше към пиршествата и танците. Той отглеждаше добитък и за него зимата беше време не само на опасности, несгоди и борба за оцеляване, но и на загуби. Само най-коравите и издръжливите сред разплодните говеда щяха да оцелеят. Безмилостният студ щеше да убие някои, падания и счупени крака щяха да погубят други. Щяха да се промъкват вълци и големи диви котки, понякога дори мечки, събудили се от зимен сън.

Изборът на кои животни да даде шанс винаги беше труден. Както и клането на отхвърлените, за да нахрани с месото им пируващите. Топна ръка в кофата, окачена на седлото, и доближи Баньоа. Грижеше се за нея от малка, когато планинска лъвица уби майка ѝ, и тя стана чудесна плодовита крава. Но вече беше на осем години и през последните две от тях не се телеше. Наведе се и намаза със синьо широкия ѝ гръб.

До нея беше старият бик Мента. Можеше ли да оцелее въпреки студовете, вълците и лъвовете? А напролет би ли надделял над младите бикове, за да умножи здравите телета в стадото?

Арбонакаст, старшият от пастирите, яздеше до него. Не казваше нищо.

— Е? — подкани го Руатан, когато мълчанието се проточи.

Арбонакаст виждаше, че господарят му гледа Мента. Вдигна рамене.

— Ако питаш мен, бих му дал шанс.

— От привързаност ли го казваш?

— Отчасти. Но той си е великолепен бик. И е неуморим.

Старият Мента сякаш ги чу и вдигна огромната си глава. Дългите почти седем стъпки рога със зловещо остри извити върхове лъщяха под бледото слънце. Руатан въздъхна.

— Арбон, той няма да живее вечно.

— Това важи за всекиго — отвърна пастирът.

Руатан го изгледа. Арбонакаст беше нисък и жилав, с прошарена черна коса и рошави вежди над сивите очи. Цялото му лице беше осеяно с тънки бръчки — карта, бележеща петдесет години на лишения и трудности. Издължено решително лице. Руатан се доверяваше на старшия пастир както на никой друг.

— Значи ще му дадем още една зима. Но дори да оцелее, ако по-млад бик му отнеме стадото, отива на шиша над празничното огнище.