Меч в бурята [bg]

Каста се свлече, опита да стане, но само се подпря замаяно в стената на хамбара. Ариан се обърна и си тръгна. Кон тръгна след нея.

Макар че убитите животни и птици му пречеха, Брефар помогна непохватно на Каста да се изправи.

— Само приказвах с нея — промърмори той. — Тя ме примами тук. Сега ме боли главата… и синът на мъжа, за когото работя, вече ме мрази.

— Изобщо не те мрази — успокои го Брефар. — Кон не знае какво е да затаи злоба към някого. Пък и на тебе всъщност ти провървя.

Каста се усмихна кисело.

— Да бе, ей сега ще ме убедиш в това…

— Повярвай ми, Ариан е голяма беля.

— Струва си — възрази Каста. — Готов съм да рискувам и нещо по-лошо от пердах за една нейна целувка.

— Размътил ти се е умът от юмруците на Кон — увери го Брефар. — Който и да се ожени за нея, няма да знае дали е баща на децата ѝ.

Виждаше обаче, че Каста пусна думите му покрай ушите си.

Когато Кон се промъкна безшумно в стаята, минаваше полунощ. Брефар се събуди от проскърцването на дъските.

— Да разбирам ли, че вече всичко между вас е наред? — попита в мрака.

— Да, братко, всичко е наред.

— И все още имаш намерение да се ожениш за нея?

— Разбира се. Защо пък не?

— Тя е леконравна. Не можеш ли да го проумееш? И не ми се вярва, че държи на тебе.

Брефар долови гнева в мълчанието на Кон и реши да си затвори устата.

Кон лежеше буден и главата му сякаш кипеше. Случилото се тази вечер го беше объркало. Не боят, който го разведри, ако трябваше да е честен пред себе си, а странното, дори чудато настроение, което обхвана Ариан, докато вървяха в гората. Отначало тя мълчеше сърдито, но докато отидат при потока, вече трепереше. Той попита дали ѝ е студено и я прегърна. И тя хем го смая, хем го зарадва — обви с ръце врата му и го целуна толкова страстно, че той забрави да диша.

Кон си бе мечтал за тези мигове, особено след нощта с Ериата, но чакаше без нетърпение празника Самиан и сватбената обиколка на Старшето дърво. А сега двамата щяха да погазят обичаите на риганте и може би да си навлекат сурово наказание — в най-лошия случай щяха да ги бичуват и да ги прогонят. Въпреки това не можеше да се сдържи и двамата неусетно останаха голи, легнаха на дрехите си. Кон се опита да използва уменията, на които го бе научила Ериата, но Ариан го придърпа настойчиво да легне върху нея. Всяко нейно движение беше припряно и трескаво. Кон се взря в лицето ѝ. Разширените ѝ зеници гледаха мътно, изопнатите устни оголваха зъбите, докато притискаше тялото си в неговото. Ноктите ѝ се забиваха в гърба му, тя стенеше тихо.

Нощта с Ериата беше истинско удоволствие за него и го удовлетвори превъзходно, но със своята любима Кон опозна нови измерения в насладата. Ариан се разтрепери под него и извика. Той се сдържаше, тласкаше бавно и ритмично. А сините очи с още по-грамадни зеници вече го гледаха втренчено. Кон я целуна нежно и движенията му полека се забързаха. След минута-две Ариан пак се напрегна под него, извика отново, гърбът ѝ се изви в дъга. И Кон най-сетне си позволи да свърши. Струваше му се, че и неговата душа нахлува в нея със семето му, слива се с нейната. Тогава тя прошепна в ухото му: