Меч в бурята [bg]

— Нито звук! — прошепна настойчиво. — Не и докато не излезем под звездите.

Мерия затисна устата си с ръка, обърна се и изтича навън. Ворна също излезе. Руатан пристъпи към нея.

— Как е той?

— Би трябвало да е мъртъв — отсече вещицата. — Но аз му наложих всички целебни заклинания, които знам.

— Той свести ли се?

— Не. Трябва да си вървите, имам много работа.

— Каквото и да поискаш от мен, ще го изпълня — натърти Руатан. — Само спаси сина ми.

Ворна беше прекалено уморена, за да му се сърди.

— Руатан, правя каквото мога. Ако ще да ми обещаеш огърлица от всички звезди на небето, не бих могла да направя нищо повече. Но ти ще носиш храна и вино всеки ден. И мед. Медът дава живот, помага за изцелението.

Повлече крака към пещерата и седна до умиращия младеж.

Опипа внимателно шията му. Пулсът беше слаб и неравен.

— Дръж се, Конавар — прошепна Ворна. — Извличай сила от моя дух към твоя.

Върховете на пръстите ѝ се сгорещиха, тя почувства как силата протича през нея към неговата плът. Отдръпна ръката си чак когато главата ѝ се замая и се усети немощна. Конавар не шавна: дишаше толкова леко, че тя поднесе към устните му огледало от полиран бронз, за да се увери, че е жив.

— Къде си се отнесъл, Конавар? — попита Ворна. — Къде се рее твоят дух?

Поседя при него още около час, после поспа. Събуди се уплашена и пак провери дали младежът диша. Животът едва се задържаше в тялото му. Мечокът бе разкъсал гърба му, твърде много кръв бе загубил. Ворна направи повече от сто и четирийсет шева на раните му. Знаеше, че би трябвало да е мъртъв. Толкова много неща не успяваше да разбере. Защо Моригу отделяше такова внимание на момчето? Защо сидите не го бяха убили, когато бе отишъл в гората при Дървото на желанията? Защо още живееше?