Меч в бурята [bg]

После всичко свърши… или поне Варакон си помисли, че е свършило. Нашествениците отстъпваха. Тя видя как той вдигна меча си и изкрещя от радост. Чу гласа му: „Жив съм!“

Изведнъж неколцина от Морските вълци пробиха през редиците на риганте и затичаха към мястото, където стоеше Варакон. Руатан ги пресрещна. В този миг Варакон пусна меча и се опита да побегне. Руатан съсече първите двама противници, но трима догониха Варакон. И един от тях заби меча си в гърба на бягащия мъж. Руатан изрева.

Нашествениците напираха, мушкаха и сечаха, но други воини на риганте се струпаха около тях и ги накълцаха. Руатан падна на колене до приятеля си и го прегърна. Мерия видя как пръстите на Варакон стискаха немощно ръката на Руатан, как мърдаха устните му. Но не чуваше думите. Искаше да ги доближи, но Ворна не я пускаше. Главата на Варакон увисна безсилно до гърдите на Руатан.

— Време е да си вървим — каза вещицата.

Мъглата се събра около тях. Мерия не помръдна, напрягаше очите си да види за последен път своя умиращ любим. После той изчезна. Тя се затътри с Ворна и когато мъглата се разнесе, стояха отново в Тисовата долчинка.

— Защо ми показа това? — попита задъханата Мерия.

— А ти как мислиш?

Вещицата си тръгна и Мерия извика след нея:

— Какво да правя?

Вещицата не ѝ отговори.

Дни наред видението измъчваше Мерия, а непоносимата истина в думите на Руатан дереше душата ѝ като ноктите на дива котка: „Жена, готова да се омъжи за онзи, който според нея носи вина за смъртта на съпруга ѝ, с нищо не е по-добра от пъпчасала курва. И аз не ще имам нищо общо с нея. Никога.“ Никога.

Прилеп се мярна покрай коня ѝ и той тръсна глава стреснато и я принуди да се върне в настоящето. Тя бе видяла как бе умрял първият ѝ съпруг. Сега и първородният ѝ син умираше. Мерия яздеше надолу по склона, гледаше светлините на Трите потока, окачените пред вратите фенери, мъждукането на свещи през пролуките в капаците на прозорците, отраженията на луната в потоците. Вятърът я задърпа и смъкна шала от раменете ѝ. Тя не забеляза. Руатан се обърна, обърна и коня си, хвана шала на Мерия, която се бе вторачила пред себе си, загърна раменете ѝ с него, но тя не вдигна ръка да го нагласи и вятърът пак го развя. Руатан го улови и поведе коня ѝ по склона, по първия мост и в ограждението зад къщата. Мерия не слезе от седлото. Седеше потънала в спомените си.

Руатан я взе на ръце и я занесе в къщата. Брефар седеше до масата. Деветгодишният Бендегит Бран бе приклекнал до огъня и препичаше филия. Руатан ги подмина и влезе в задната спалня. Брефар дотича.

— Мама да не е пострадала?

— Не. Дръпни завивката, ще я сложим на леглото.

Синът му го послуша. Бран донесе намазаната с масло филия.