Триумфът на кралицата [bg]

— Къде?

Той посочи по-надолу по стената на конюшнята от грубо издялани камъни и хоросан, където между два високи прозореца имаше тясна врата.

— Ето там има малка стаичка за съхраняване на конска сбруя и амуниции. Тази вечер вътре няма да има никого. Ще се срещнете ли с мен там след час?

— Много добре. — Разделихме се и всеки тръгна по пътя си: той се върна в конюшните, а аз продължих към замъка. Но се зачудих… защо ли идваше при мен, вместо при Люк?

Час по-късно нощта беше паднала и аз стигнах до малкото помещение за амуниции, прибрала пособията си за писане в кожената си раница. Конярят ме чакаше вътре със запален фенер на една разкривена маса пред него.

Изправи се, когато влязох: вратата се затвори със скърцане зад мен.

Оставих раницата си на масата и седнах върху купчината чували за зърно, които ми беше приготвил вместо стол, като разопаковах хартията, мастилото и перодръжката си на слабата светлина на свещта. Когато станах готова, погледнах през масата към него, вдъхвайки землистия тръпчив мирис на коне, кожа и зърно и зачаках.

— Не зная откъде да започна — каза той, като седна отново на мястото си.

— Навярно за начало бихте могли да ми кажете името си — предложих.

— Аз съм Дилън. Кръстен съм на баща си.

— Дилън Маккуин?

— Да — отвърна той. — Винаги сме приемали фамилното име на лорда като свое.

Записах датата, последвана от името му. Дилън, изглежда, отново бе възпрян от нещо. Но си замълчах: оставих го да подреди мислите си. След малко той започна да говори. А аз започнах да записвам.