Триумфът на кралицата [bg]

— Баща ти никога ли не ти е разказвал, момче?

Споменаването на баща ми разчопли друга рана. Той беше мъртъв вече от близо осем години и въпреки това все още чувствах отсъствието му, сякаш в тялото ми имаше дупка.

— Каза ми, че майка ми е убита от Гилрой Ланън — започнах, с колеблив глас. — Разказа ми, че кралят отсякъл ръката ѝ в битка, а после я завлякъл в тронната зала. Баща ми още бил на полето пред замъка и не могъл да стигне до нея, преди кралят да изнесе главата ѝ, набучена на копие. И въпреки това… баща ми така и не можа да ми каже как е умряла Ашлинг. Навярно не е знаел подробностите. Навярно е знаел и би било убийствено за него да говори за това.

Ейлийн мълча в продължение на един миг, докато потапях перодръжката си в мастилото, в очакване.

— Всичките ни воини отидоха онази нощ — каза тя с дрезгав глас. — Бяха с баща ти и майка ти, сражавайки се на полето пред замъка. Шеймъс дори беше с родителите ти. Аз останах в Брай да се грижа за теб и сестра ти.

Не записвах. Още не. Седях и се взирах в листа, страхувайки се да я погледна, докато слушах, докато си представях спомена ѝ.

— Нямахме кой знае какво предизвестие — продължи тя. — Доколкото знаех, превратът беше успешен и родителите ти и воините на Морган щяха да се приберат у дома победоносно. Седях в същата тази стая край огъня: държах те в ръцете си, а ти спеше. Точно тогава чух тропот на копита в двора. Лоис, една от жените воини на майка ти, се беше прибрала у дома. Беше сама, изтощена и кървяща до смърт, сякаш са ѝ били нужни всичките ѝ сили, за да успее да се върне, да ме предупреди. Посрещнах я във фоайето точно когато тя рухна. Скрий децата, прошепна ми тя. Скрий ги веднага. Умря на пода, оставяйки ме обзета от вцепеняваща паника. Сигурно се бяхме провалили: милорд и милейди сигурно бяха загинали и сега семейство Ланън щяха да дойдат за теб и Ашлинг.

Тъй като те държах в ръце, си помислих да скрия първо теб. Щеше да се наложи да скрия теб и сестра ти отделно, та в случай че намерят единия от вас, да не открият другия. И затова повиках един от другите слуги да донесе Ашлинг от леглото ѝ. А после застанах там, докато кръвта на Лоис изтичаше в локва на пода, погледнах надолу към спящото ти лице и се запитах… къде можех да те скрия? Къде можех да те укрия, където семейство Ланън никога нямаше да погледнат?

Тя направи пауза. Сърцето ми блъскаше като юмрук в гърдите: все още не бях написал и дума, но мастилото капеше върху листа.

— Точно тогава ме пресрещна Сорша — прошепна Ейлийн. — Сорша беше лечителка. Сигурно беше чула думите на Лоис, защото донесе вързоп билки и свещ. Дай му да вдиша това, каза, като запали билките. Ще го задържи заспал засега. Така че те упоихме и аз те занесох на единственото място, за което можах да се сетя. Конюшните, купчината с тор. Там те положих: покрих те с мръсотия и те скрих, знаейки, че няма да те потърсят на такова място.