Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Лечителката се спря.
— Инквизиторите са доволни от това, което вършат, и са убедени, че е добро. Докато сами не осъзнаят грешката си, те са отвъд всяко спасение.
Настана тишина.
— Е, ами аз ще тръгвам — заяви внезапно Римиел.
— Къде ще отидеш? — погледна го Алтиарин.
— Наблизо… наблизо е замъкът, в който бе моята Жийна. Ще потърся останките й и ще се заселя там. Наблизо има всичко, приятели… — той ги погледна, — и най-вече храна. — Погледът му се насочи замечтано към селото.
— Не! — повиши глас Алтиарин.
— Спокойно, мога да пия кръв така, че никой да не разбере — махна с ръка Римиел. — Малко любовно ухапване, нищо повече.
— Ти си покварен — каза му черният елф.
— Знаеш ли как звучи това от устата на някой от твоя народ? — озъби се вампирът подигравателно.
Черният елф поклати глава.
— Ще се виждаме от време на време — обеща Римиел и се затича през гората, бърз като сянка.
— Ако направи нещо… — намръщи се Алтиарин.
— Нищо няма да направи — заяви Лерта и се сгуши в любимия си. — Сега той е свободен. Като теб.
Черният елф я погледна.
— Знаеш ли, вече освен болести, трябва да лекуваш и проклятия.
— О, но аз го правя, скъпи — засмя се уморено лечителката. — Половината неприятности в селото идват от това, че някой погледнал друг накриво и му предал лошите си мисли. Постоянно гледам да освобождавам хората от това, редом с физическите им тегоби.
— Значи имаш нужда от малко почивка — усмихна се палаво Алтиарин — и от малко топлинка…
Лерта му се усмихна не по-малко дяволито в отговор.
Двамата се насочиха към къщичката си.
Бранимир Събев
Бранимир Събев е роден на 16 септември 1981 г. в гр. Свищов. Завършва магистратура „Финанси“ към Стопанска Академия „Д. А. Ценов“ в родния си град, след което завършва и втора магистратура, „Журналистика в печатните медии“ към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Започва да пише от 2001 г. През май 2007-а печели първо място в националния литературен конкурс на Софийския Университет и фондация „Св. Климент Охридски“ за криминалния разказ „Арлекин“. Няколко месеца по-късно взема приза за трето място в раздел белетристика на литературния конкурс на Шуменски Университет „Еп. Константин Преславски“ за разказите „Видеокасети“, „Дамско хапче“ и „На военна комисия“. Това е и годината, когато неговият разказ „Към Ада“ е отличен е поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата“. През месец май 2010 грабва за втори път голямата награда в конкурса на Софийския Университет за своя разказ „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, с което става единственият, печелил два пъти престижния приз. Отличен е и с награда в Копнежа на Фондация „Човешката Библиотека“ за есе на тема „Книгите, които ме промениха“. Негови публикации присъстват в официозите в родния Свищов — „Дунавска Зора“, „Дунавско Дело“, „Алма Матер“. Автор на сборника с хорър разкази „Хоро от гарвани“ и на The Dark Corner, един от най-престижните читателски блогове в България. Негови творби са отпечатвани в сп. „Terra Fantastica“, в-к „Телескоп“, „Литературен вестник“, присъстват в сборниците „Антология Буквите 2004“, „Литературно ателие 2007“, „Златен Кан 2009“. Чест гост в риалити романите, излъчвани всяка неделя от 16 часа по радио „София“, участвал до момента в пет от тях. Пише ревюта на книги за културния портал Словеса — www.slovesa.net.
Бранимир Събев
Кулата в Леденото езеро
Посвещавам този разказ на моя приятел и колега Александър Драганов, чието сърце е по-голямо дори от самия него.
Принц Глациус потупа коня си по шията, подканяйки го да тръгват. Айторен тъкмо пощипваше хилавата тревица, плахо пробила снежния покров, и изпръхтя недоволно, но се подчини и потегли.
Престолонаследникът на Нордола бавно яздеше по криволичещия път, а в главата му се люшкаше морето на спомените. Сякаш не три години, а три дни бяха минали, откакто насмалко не загуби живота си, спасявайки цял Марден от побъркания магьосник Резуар. Чак тогава баща му и Блейм — кралят на Сидела — сключиха официален мир, а Глациус се превърна в героя на континента. Бардовете съчиняваха за него поеми, които пияниците пееха вечер по кръчмите, и едва ли бе останала девойка и в двете кралства, която да не го искаше за мъж. Дори Февра, огненокосата дъщеря на Блейм, му призна, че ако не бе забременяла от дворцовия коняр, начаса щеше да вдигне сватба с Глациус. Поласкан, принцът й благодари за откровеността, но въпреки това се радваше на факта, че войната между Нордола и Сидела, белязала целият му досегашен живот, най-накрая бе свършила.