Друговремец [bg]

- Рандал! - Вече не можех да овладея гласа си. Сините очи на Джейми ме изгледаха студено.

- Познаваш ли го? - попита подозрително.

- Не, не! Познавах семейство с тази фамилия, преди много, хм, преди много време. - Бях изпуснала плата. - Мътните го взели, ще трябва пак да го преварявам. - Грабнах го от пода и забързах към камината, като се опитвах да скрия объркването си със суетене. Възможно ли бе този капитан Рандал да е предшественикът на Франк, галантният офицер с безупречни постижения, получил многобройни похвали от херцози? И ако да, можеше ли роднина на милия ми Франк да е способен на подобно зверство?

Заех се с огъня, хвърлих още няколко шепи вирджински орех и чесън и накиснах още няколко парчета плат. Когато реших, че съм овладяла гласа и изражението си, се върнах при Джейми.

- Защо са те бичували? - попитах ненадейно.

Не бе тактично, но много ми се щеше да зная и бях твърде уморена, за да го формулирам по-учтиво.

Той въздъхна и размърда сковано рамо. И той беше уморен, а и вероятно го болеше, колкото и да внимавах.

- Първият път - защото избягах, втория - бил съм откраднал. Поне така пишеше на обвинителния лист.

- От какво си бягал?

- От англичаните. - Той повдигна иронично вежда. - Ако питаш „откъде“, от форт Уилям.

- Да, предположих, че е било от англичаните - рекох със същата суха ирония. - А какво си правил там изобщо?

Той потърка чело със здравата си ръка.

- А, това ли? Мисля, че се води „възпрепятстване на реда“.

- Възпрепятстване, бягство и кражба. Звучиш като истински бандит - подхвърлих, с надеждата да го разсея от болката.

Донякъде помогна - широките му устни се извиха и едно тъмносиньо око, вперено в мен през рамо, улови проблясък от камината.

- А, такъв съм - каза той. - Не мога да повярвам, че се мислиш в безопасност в една стая с мен. А и си англичанка.

- Е, засега изглеждаш достатъчно безвреден. - Никак не беше вярно. Гол до кръста, целият в кръв и белези, с набола брада и почервенели от дългата езда клепачи, изглеждаше непочтен до мозъка на костите си. А уморен или не, сигурно бе способен на безчинства при нужда.

Той се засмя, необичайно дълбоко и заразително.

- Безвреден като гълъб на перваз - съгласи се. - Твърде гладен съм, за да съм опасен за каквото и да било, освен за закуската. Обаче ми остави някоя пита на ръка разстояние и не отговарям за последствията. Ооох!

- Извинявай - смотолевих. - Прободната рана е дълбока и се е замърсила.

- Няма проблем. - Ала под медната му четина избиваше бледност. Опитах се да го върна на темата.

- Какво точно е това „възпрепятстване“? - подпитах нехайно. - Не звучи като нещо сериозно.

Той пое дълбоко дъх и закова поглед върху резбования орнаметален стълб на кревата, докато обирах все по-дълбоко мръсотията от раната.

-Ами, предполгам, че е каквото англичаните кажат. В моя случай значеше, че защитавах семейството и собствеността си и едва не загинах. - Сви устни, сякаш се отказа да продължи, но все пак го стори. Явно искаше да съсредоточи вниманието си върху нещо различно от рамото си. - Стана преди почти четири години. Именията край форт Уилям бяха обложени - да дават храна за гарнизона, коне за превоз, такива неща. На повечето не им се нравеше, но даваха каквото им искат. Наминаваха малки групи войници с офицер и една-две каруци и събираха храна и други неща. Един октомврийски ден онзи ми ти капитан Рандал идва в Л... - Той замълча, погледна ме и продължи: - Вкъщи.