Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Че почва втората година Ивен така и не разбрал. През август крал Артур събрал [2680] в град Честър78 своя двор… Но ден преди това в турнир Ивен се бил — там слава на герой, според мита79, спечелил той. [2684] С Говен в нощта, щом паднал мрак, те си устроили бивак извън града, че не желали да бъдат в свитата на крал и [2688] потърсили усамотение. Но да изкаже поздравления за подвизите многобройни, със група от най-славни воини, [2692] сам крал Артур дошъл при тях80. Сред приказки, шеги и смях Ивен внезапно пребледнял, досещайки се, че бил дал [2696] на своята жена обет. От угризения обзет, че е излъгал свойта дама изпаднал той в тъга голяма, [2700] не се сдържал и от очите от срам потекли му сълзите. Тогава страдащият рицар видял, че някаква девица [2704] лети към шумния им стан, възседнала един кон вран. Пред тях се спряла и веднага, без някой друг да й помага, [2708] тя скочила от стремената. Щом разпознала сред тълпата Артур, наметката свалила, почтително се поклонила [2712] и в шатрата пред него спряла. За миг не се поколебала и казала, че има чест от господарката си днес [2716] да поздрави Артур, Говен и всички други без Ивен, защото бил голям хитрец, лъжец, мошеник и подлец [2720] защото, паднал под властта неудържима на страстта, обета си е той забравил и дамата е изоставил. [2724]