Хилядният етаж [bg]

Облегна се на една стена и прехапа устна, за да не изпищи.

— Познавам те.

Ерис се обърна, вбесена, че някой си е позволил да я заговори. Момиче с вид на латина, приблизително на нейната възраст, беше застанало през няколко врати. Беше с панталони от изкуствена кожа, със златно бюстие и дрънчащи обици. В едната ръка държеше обикновена черна халюциногенна запалка, която поднесе към устните си, за да дръпне бавно, дълбоко, а след това изпусна яркозеления дим. Пушеше трева.

— Едва ли — сряза я Ерис.

— Член си на клуба, в който работя. „Алтитюд“.

Ерис погледна момичето — сърцевидно лице, обрамчено от черни къдрици, небрежно кръстосани крака с яркосини каубойски ботуши. Не я позна.

— Държа се грубо с мен — продължи момичето и присви черните си очи.

Ерис не отговори. Ако това момиче чакаше извинение, нямаше да получи.

— Я кажи. — Непознатата плъзна очи по тоалета на Ерис, марковите дънки и перлените капки на ушите. — Какво, по дяволите, правиш тук долу?

— Дълго е за разправяне.

— Както желаеш. — Момичето сви рамене.

Ерис огледа непознатата с халюцигенната запалка. Със сигурност не беше от хубавата трева, на която беше свикнала, но неочаквано и отчаяно й се прииска да си дръпне. Майната му на всичко. Животът й вече се беше разпаднал; защо да не изпуши една със сервитьорката от „Алтитюд“, която очевидно я мразеше?

— Току-що разбрах, че баща ми не ми е баща — заяви Ерис и пристъпи към непознатата. Момичето й подаде халюцигенната запалка и на китката й се показа малък татус. — Тази джаджа каква се води? — попита тя разсеяно. Не разпозна ръбестата форма.

— Част от комплект е.

— Къде са останалите части?

Момичето се разсмя и тръсна тъмните си твърди къдрици. Миришеше на дим и евтин парфюм, а отдолу се стелеше друга миризма, която напомняше аромата на кехлибарени свещи.

— Изобщо няма да ги видиш.

Ерис не обърна внимание на приказките й. Дръпна дълго и дълбоко и изпусна дима в съвършено кръгче. Момичето изви впечатлено вежда.

— Както и да е — продължи Ерис, — парите бяха на татко, така че сега… останахме само двете.

— Леле. Не очаквах да чуя това.

— Аз също.

За кратко потънаха в неловко мълчание. Подаваха си халюцигена. Ерис чакаше някой да дойде и да им направи забележка — на 985-ия винаги пушеше до отдушниците, за да не се появи регулатор, но момичето явно никак не го беше грижа. Може би никой не се интересуваше какво става тук долу.