Дяволът не обича да чака [bg]

— Може би е изпитвал подобни чувства и преди — вметна Бонд.

— Какво имаш предвид?

— Когато през войната е преминал на страната на противника. Може би, щом е станало ясно, че нацистите не могат да бият Англия, той си е казал, че трябва да заложи на руснаците.

— Много уместно наблюдение, Джеймс — каза Скарлет. — Не предполагах, че си такъв психолог.

— Келнерът те чака да дегустираш виното.

Скарлет се задоволи да помирише предложената й чаша „Батар Монтраше“.

— Tres bien — каза тя. — И така, докъде бях стигнала?

— Опитваше се да ме ласкаеш.

— А, да. И така, когато баща ми усетил, че Горнер не е щастлив, той се опитал да му покаже съчувствие. Разбира се, за него баща ми е бил просто един преподавател, с когото се виждал от време на време и който не носел никаква отговорност за личното му благополучие, но трябва да знаеш, че баща ми беше добър човек. Поканил Горнер на вечеря у нас. Двете с Попи сигурно сме присъствали, но по онова време сме били деца и аз лично не помня нищо. Баща ми му заявил, че му влиза в положението, задето се чувства аутсайдер, и му разказал за своя собствен баща, руския имигрант, който е трябвало да се бори за оцеляване в Англия, но че като цяло англичаните се отнасят добре с имигрантите. Все пак, нима половината от преподавателите по точни науки в Кеймбридж не са били евреи имигранти! И тогава баща ми направил голяма грешка: заговорил го за ръката му.

Бонд остави вилицата и ножа.

— Какво точно му е казал?

— Разправил му, че преди войната познавал някакъв човек в Кеймбридж, в колежа „Сидни Съсекс“ — не знам защо съм го запомнила с такива подробности, — който страдал от същото. Опитвал се е просто да го успокои, да му покаже, че не е единствен с тази си особеност, но допускам, че е повдигнал тема, която за Горнер е била табу. Явно ужасно се е срамувал. Сякаш се е чувствал генетично недоразвит.

Бонд кимна и допълни чашите им.

— Така или иначе — продължи Скарлет, — в крайна сметка, вместо да почувства баща ми близък, имигрант като него самия, Горнер го обявил за по-лош дори от самите англичани: преуспял изменник, който се е поставил в услуга на врага. От този ден нататък той нито за миг не свалил ръкавицата си. Създал си и нов враг, при това номер едно в дългия му списък с обекти на омраза: Александър Попов и цялото му семейство.

— Имам усещането, че от тази сутрин и аз съм вътре — вметна Бонд.

Скарлет чукна чашата си в неговата.

— За враговете на Юлиус Горнер! И така, след много години той съвсем случайно се натъкнал на Попи. Това бил големият му шанс.

Докато келнерът поставяше на масата плато със сирена и прясно изпечен хляб, погледът на Бонд се зарея към Сена и към хвърлилите котва увеселителни корабчета, от които слизаха и се качваха пътници. Направи му впечатление, че най-популярната атракция е един автентичен параход от Мисисипи на име „Хъкълбери Фин“, с голям транспарант по протежение на корпуса си, на който пишеше, че е даден назаем само за месец на Париж от Ню Орлиънс.