Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:

Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 64
Перейти на страницу:

— Лельо Лондина… всичко това е много интересно, но… аз след половин час трябва да излизам… Няма ли да ми погледнеш чашата?

— Може и да не я погледна! Слушай ме, дъще на Силния, защото откъде да знаеш: може сам Бог сега да говори през моята уста! Вие сте под влиянието на тая сатана Аминия Некольцова, която има наглостта да се нарича монахиня и са я направили на светица. А тя, прочее, знаеш ли тя какво върши? Знаеш ли, че са я виждали чисто гола в ателието на оня дявол? Знаеш ли, че тя чародействува и се занимава с еретически писания? Така е, млада госпожице, пътят към Господа минава през страшни изкушения. Сатаната сега е дошъл лично на нашата бедна земя, та да може да изкуси и малцината избрани, които са останали верни на Спасителя. Ето: вие също попаднахте в ноктите му — вие от малка сте в неговите кървави нокти, Вероника — и погубихте вече толкова много мъже… Да ги изброявам ли, нещастно дете?

— Сестра Бонифация!…

— Не плачете така, сеньорита! Успокойте се. Ние сме кротки и смирени по сърце, но когато става дума за истината… Запомнете от мене, душице: един е Спасителят на света, един е Спасителят на душите — това е „Исус с трънения Венец“! Ако е за спасяване, ето, сега ви го казвам: аз също съм изпратена в тоя дом да ви спасявам. Изпратил ме е лично отец Сагитиниус, защото той държи на вашата душа. Но, за разлика от вас, ние не мислим, че ние спасяваме. Ако успея да ви обърна към Исус със Венеца, то не аз, а именно Той ще ви е обърнал, а аз ще спася своята собствена душа, защото ще съм изпълнила възложената ми мисия. Днес аз ви се откривам направо. Вие се намирате пред пропаст, сеньорита, сестра Вероника Ломбарди, и ние сме длъжни да ви кажем това. Още една крачка — и вие сте напълно загубена! И нашите скромни отци имат очи да виждат… И то не по-зле от Аминия Некольцова. Само че разликата е в това: тя вижда миналото и бъдещето, а отец Сагитиниус вижда Истината. Това имаше да ти кажа.

— Ах, леличко моя Лондина, свята сестра Бонифация! Аз ще умра, мила леличко, откъде идва тоя ужасен плач у мене?!…

— Душата ти плаче, дете мое, душата ти плаче! Защото усеща, че бездните на пъкъла всеки момент могат да я погълнат. Я дай сега чашата си, бедно момиче, дай я ти казвам — нали искаше да ти гледам?…

— Не искам вече, сестра Бонифация, абсолютно нищо не искам!

— Дай чашата да ти гледам, коломбина, не се дърпай сега. Няма вече „не искам“: ти се намираш в твърдата десница на Исус с Трънения Венец — и той е решил да ти каже Истината! Но истината може и да се вижда — това знаем ние… Я погледни, ей тука, в чашата си, я добре погледни. Има ли нещо тука?

— Има, сестра Бонифация: съвсем ясно се вижда: ястреб!

— Ястреб, разбира се, ястреб е, дано Бог го убие! И знайте сега, сестра Вероника, и слушайте ме, и запомнете този момент завинаги, да знаете, че сам Господ ви е говорил! Всичките чародейства на оня пъклен художник не могат сега да се сравнят даже и с една фигура от твоята чаша, дете мое. Защото сам Бог днес присъства и в моите думи, и в чашата!

— Вярвам, сестра Бонифация…

— Такааа… Ястребът, значи. Мисълта на Лукавия. А какво виждаш в ноктите му?

— Има нещо…

— Има не, ами има!… Това е чучулига, дете, не виждаш ли? Съвсем ясно е изрисувана!

— Е… добре… Има ли някакъв изход?

— Има, разбира се! Я погледнете ей тука:какво виждате, сеньорита, зад ястреба?

— Вижда се… една голяма светлина. Пък и в сърцето на Ястреба като че ли свети… някаква малка искрица…

— Никаква малка искрица няма, ти си измисляш! Пък и да има — ти помни, че Лукавият винаги е хитър. Той всякога може да имитира светлината. Не се заблуждавай! А виж, онази, голямата, истинската светлина зад Врага Человечески е нещо друго. На какво ти прилича по форма?

— Прилича на нещо… ама на какво?…

— Я се вгледай, вгледай се по-добре!

— Да речем, пак нещо с крила…

— Нещо с крила… Гълъб е това, сеньорита, чист гълъб Божий! Гълъбът над Иисуса, Духът Святий! Вижте как гордо е настъпил той Ястреба и как святка окото му, макар че гълъбът е птица смирена!

— Има една светла пътечка от сърцето на Ястреба до сърцето на Гълъба…

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 64
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)