Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Ето, аз съм готова с кафенцето. Изпийте го, скъпа. Ааа така!… Сега да почакаме…
— Лельо Лондина, ако една християнка и благородница изведнъж се влюби до смърт в някой мъж, а той не я търси, какво може да се направи?
— Зависи, скъпа, зависи…
— Една дама от висшето общество… при това християнка… не може да го потърси първа, нали? После… ако въобще не е сигурно, че и той я обича?…
— Не зная, мила, не зная… Това са сложни работи, светски…
— Мъжът, истинският мъж, пръв трябва да престъпи границата. А лельо Лондина, ако други хора пострадат, когато тяхната обожаема се омъжи?
— Нека пострадат! Който не е обичал Бога повече от всичко, нека да страда — така му се пада! Една обикновена християнка извън тесния път не може да спаси повече от един мъж. Така зная аз. Всичко друго е грях, сеньорина! И вашите изкуства, и вашите философии, и вашите платонични приятелства — всичко това е съблазън, грях, димна завеса пред очите на Спасителя. Казано е: или — или! Има грях на плътта, има грях на сърцето, има и грях на очите. Лукавият дебне отвсякъде! Пътят към Бога е само един — и той е прав. Вие знаете, драга сеньорина. Нашата църква — вярата на отец Сагитиниус и моята вяра — вярата на истинските, същински християни, не одобрява делото на вашата „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“. Великолепието, скъпа моя, е похот на очите и смърт за душата. Затова ние не го одобряваме и правим всичко, което е по силите ни, за да не се набляга в богослужението на пищната външна форма. Отец Сагитиниус казва, че образите смъкват човешката душа на земята, а небето се нуждае от молитва, от съзерцание, от проучване и изпълнение на Писанията. Отец Сагитини много уважава езичника Платон, сеньорина Вероника. Във вечното Царство художници, писатели и тем подобни очеблудци никога не могат да влязат. Те си остават в царството на сенките — нищо повече!
— Това е много крайна позиция, мила. Аз съм спорила с вашите хора. Между тях почти няма културни личности. Извинявай, не искам да те обиждам…
— Животът на праведника, Верони, трябва да бъде като опъната струна от земята към Царството Божие! Царството Божие не е от този свят. Това тук е светът на Лукавия и нашата цел е и може да бъде само една: пълно самоотдаване на Духа, пълно и беззаветно служене Нему и само Нему! Отец Сагитиниус…
— Кафето е вече изсъхнало, лельо Лонди. Ще ми гледаш ли?
— Отец Сагитиниус върши и чудеса, мила! Ти и целият Рим знаете много добре това. „Чудесата“ на сквернописеца Франко Леоне…
— Франсуа…
— Не ме прекъсвайте, сеньорита. Чудесата на тоя плътски образописец не идват от Бога! Чудо голямо, като ставали толкова много чудотворни изцеления! Дяволът също може да лекува — и то как! Лекува, та пушек се вдига. Какво му пречи на дявола да лекува своите си, за да могат отново да се отдадат на плътта и насладите? Друго трябва да се лекува, госпожице: трябва да се лекува душата. Ето, самият, вашият доктор — онзи де, американецът — да не мислите, че и неговото изкуство не е от лукавия? Ще дигне той някого на крака, ще му върне здравето — и какво ще тръгне да прави тоя мех, пълен с гнусотии? — Пак своето си!… Душата трябва да се лекува, Вероника Ломбарди, душата, а не тялото! Тялото е немощно и съвсем временно, бързопреходно. Ето, вие сама помните много добре: когато засвири след службата на нашия орган сам отец Сагитини… Не бяхте ли вие първата, която се разплакахте и казахте „Господи, Господи, къде съм била досега!…“ В твоята душа, чедо Божие, има небесна искра и отец Сагитиниус забеляза това. Отец Сагитиниус не забелязва всекиго… Ето, аз вече толкова години съм в църквата и само два пъти съм говорила лично с него. Вие сте от избраните, сестра моя небесна, аз може да не съм нищо пред вас…
— Не говори така, лельо Лонди…
— Ние сме дошли на тая земя, само за да се спасим. Има кой да спасява другите. Затова отец Сагитиниус не благоволява да обръща внимание на всекиго. Има случаи — и те са стотици — когато той е гледал през очите на големци и кардинали като през стена. Дума не им е обелвал.Не всеки е достоен да се докосне до небесната Истина. Затова мислят отец Сагитиниус за горд. А, всъщност, той пред Исуса е нищо — нищожество: той сам казва това. Нима не е гордост и самомнение да мислиш, че ние, смъртните и грешните, имаме право да спасяваме? Вие самата сте се оплела много в тази заблуда, сеньорита! Вие не спасявате никого: вие само раздразняте хората, карате ги да ви желаят не само чрез плътта на тялото, но и чрез плътта на сетивата. Вие ги развращавате, сеньорита… Вие не знаете, драга, че Иисус с Венеца — истинският Иисус — благоволява само към юродивите. Всеки показен блясък, всяка извивка на дрехата, всяка дума, с която вие се защищавате, че сте прави, че сте нормални, че сте културни — това е суетност и тщеславие, сеньорина! Юродивите во Христе никога не се оправдават; никога не желаят да се представят за по-прави и по-умни. Бог е оня, който съди за нашата праведност. От грешници и лукави ние не искаме оценка — нека се оценяват дяволите. Светът само това върши: всеки всекиго оценява…