Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

Франсуа Леоне скочи бързо от креслото. Той падна на колене пред образа на своята мадона, наведе глава и така мълча дълго време.

— Твоята жертва я спаси, не се безпокой вече за нея — каза тихо Аминия Некольцова от креслото. — За съжаление, сега чашата няма да отмине приятеля Фенимър.

И наистина, д-р Фенимър Туинсън повдигна глава инстинктивно и за втори път се вгледа внимателно в портрета на Архангел Михаил, който висеше над леглото на сеньорината.

— Доктор Клаудио Ариени! — извика той ужасен.

Бледната му пациентка кимна в знак на потвърждение, със затворени очи. В същия миг Фенимър Туинсън падна в безсъзнание на пода. Дойдоха хора и го изнесоха. Копието на Архангел Михаил светеше нажежено до бяло и се готвеше да се забие всеки момент в миниатюрната ламя, която се мяташе като бълха в левия ъгъл на картината. Гигантът изпущаше на всички страни ослепителни мълнии; и за всички, които имаха очи да виждат и ум да разбират, бе станало ясно, че битката всеки миг ще завърши с победа на истината и святостта над вековния враг человечески.

В този миг Рим и цяла Европа усети предупредителен трус. Сеизмографите и всички чувствителни хора го почувствуваха.

— Франсуа! — скочи от креслото светицата-монахиня. — Много те моля, смили се!

Великият живописец стоеше, гордо застинал със скръстени ръце, и с цялото си същество очакваше развръзката. Той бе изпаднал в творчески екстаз и за титаническото му вдъхновение като че ли сега нямаше граници. Ателието тътнеше от подземни удари на тимпани, симфонията на всемира, във всичките му картини, вече достигаше своето пределно крешчендо — и всеки момент, в ритмичното светване и угасване на милиардите светове, можеше да се очаква нещо ужасно или велико. Сега всичко беше в ръцете на твореца Леоне.

— О, велики Леоне! — шепнеше умоляващо светицата в краката му и го молеше: — Не допускай всичко да почне отново, както започна преди. Сътвори този път нещо ново, различно! Ето, твоят брат Фенимър реши да поеме част от удара. Не можеш ли и ти да направиш нещо за тази нещастна планета?

На картината архангел Михал вече вдигаше копие. Той произнесе молитва и Драконът от бълха се превърна отново на дракон.

— Не ти ли се струва, че този дракон е премного тъжен?- попита монахиня Аминия. — Има ли някой, който да е страдал повече от него на тая земя заради човешките отклонения?

— Права си, светице. Помни, ти се застъпи!

И с един бърз, безпогрешен жест, великият сътворител Франсуа Леоне грабна една тънка четка, взе с връхчето й малко титанвайс направо от тубата — и нанесе искра от слънце в сърцето на Дракона! Тази жива искрица мигновено пусна светло коренче и стъбло към опашката и главата на това ненаситно чудовище.