Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Имате ли нещо конкретно предвид? — попита Спинели, когато се тръшна на стола.
Джанет му подаде визитната си картичка и вместо встъпление заяви:
— Няма да увъртам. Взех си трийсет дни отпуск, за да открия кой е убил сестра ми.
За момент той се вгледа в картичката. После попита:
— И има ли причина да сметна това за приемливо?
— Дори много добра. Може би ще ви трябва моята помощ, за да разнищите случая.
— Без майтап?
— Говоря съвършено сериозно.
— Взимате ме на подбив — отвърна той.
Голяма грешка, Спинели — тази жена не приемаше отказ. Бих го предупредил, само че много ми се искаше да видя какво ще последва. Така де, да оставим настрана всички ония глупости за мъжката гордост и прочие, но наистина крехкото ми самолюбие би пострадало най-жестоко, ако откриех, че съм единственият, когото може да влачи за топките.
Спинели обаче категорично поклати глава.
— Не искам да си играя на полицай — продължи Джанет. — Искам само да работя с вас. Имаме какво да си предложим взаимно.
— Не ми дреме.
Тя се усмихна нежно и попита:
— Но поне ще ми отговорите на няколко въпроса, нали?
Макар да не изглеждаше очарован от перспективата, той неохотно каза:
— Щом сте от семейството, може. Но само няколко.
— Благодаря. — Тя помълча за миг, сетне попита: — Върнахте ли се още веднъж, за да огледате местопрестъплението на светло?
— Да. През нощта охранявахме мястото, после отидохме с пълен екип криминалисти. Дори взехме кучета.
— Открихте ли някакви нови улики?
— Нищо. Пълна нула.
— Тази сутрин дадох по телефона разрешение за аутопсия. Извършена ли е вече?
— Днес следобед. Но резултатите от токсикологията и другите лаборатории ще дойдат чак другата седмица.
— Вие присъствахте ли?
Той кимна.
— Длъжен съм.
— Какви бяха резултатите?
— Кръвоизливи около зениците, сериозно натъртване на лявата и дясната ключица… в очакване на лабораторните резултати първоначалната преценка говори за смърт от задушаване, причинено от счупване и изместване на шийните прешлени.
Гледах лицето на Джанет, за да видя как ще реагира при това клинично обяснение за смъртта на сестра й. Темата наистина е мъчителна и признавам, че аз самият преглътнах с усилие. Но Джанет кимна и хладнокръвно предложи:
— Тогава позволете ми да направя мислена реконструкция. Едната ръка притиска гърлото й, за да не изкрещи, а другата рязко извърта шията, за да строши прешлените, права ли съм?
— Така изглежда.
— И накъде беше извита главата?
— Надясно.
— Което подсказва, че убиецът е десничар, нали така?
— Най-вероятно.
— И освен това сочи, че престъпникът е бил мъж?
— За да строшиш нечий врат, трябва голяма сила.
С други думи казано, „да“.
— Имаше ли частици кожа под ноктите й? — попита Джанет.
— Да. Имаше.
— Каква?
— Еленова кожа.
— Значи убиецът е носил ръкавици. — След като Спинели кимна отново, тя предположи: — Ръкавиците са били необходими, за да не оставя отпечатъци. — Никаква реакция от негова страна. — А оттук е логично да предположим, че става дума за предумишлено убийство нали?
— Оттук е логично да предположим, че беше студено. Аз също носех ръкавици.
За момент двамата прекратиха дуела, за да си поемат дъх.
Съдебният опит и уменията на Джанет бяха очевидни и впечатляващи. Тя познаваше реда за събиране на улики при разследване на убийство, знаеше кои въпроси да задава и кои да избягва. Някои адвокати са много добри в това отношение. А други изобщо не стават за тази работа.
Спинели също не беше глупак. Придържаше се упорито към фактите и проявяваше впечатляваща сдържаност, когато тя се опитваше да го подмами към догадки и изводи. С две думи — костелив орех.
Но и аз не съм лишен от състезателен дух. Напрегнах си мозъка да открия какво е пропуснала и попитах Спинели:
— Претърсихте ли вече колата й?
— Да… колата й. Отстрани имаше някакви неясни петна, може би от борбата. Това е всичко.
— А отпечатъци, стъпки, косми?
— Не ме ли чухте? Само петна.
— Ясно. — Говедо, помислих си аз и попитах: — А какво предполагате за мотива?
— Грабеж. Жената работи до късно… излиза на пуст паркинг… чантата липсва…
— Наистина ли такива са изводите ви? — прекъсна го Джанет.
— Такава ми е работната хипотеза… и всичко свързано с нея. Наистина.
— Но защо един грабител ще я напада отзад?
— Кой казва, че е бил само един? Може да е имал съучастник. Намират се на обществен паркинг, чупят врата на жертвата — без шум, без очевидци, без улики… Звучи логично, нали?