Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Мъжът наближаваше четирийсетте, с оредяла коса, бузесто лице и дълъг, остър нос, а позата и жестовете му подсказваха, че полага големи усилия, за да я омае. Нейната поза и отегчената физиономия даваха да се разбере, че прекалява с усърдието.
Бавно се придвижи през гъстата тълпа, докато стигна точно зад мъжа, който бъбреше с Джулия. Дали беше неудачна среща, или просто разговор с непознат, опитващ се да си хване приятелка? Разликата имаше значение. Огромно значение.
Мъжът размахваше цигарата и говореше:
— … и сенаторът ме натисна да уредя работата. Аз имам много приятели в Белия дом и знаеш ли какво? Ако се беше държал малко по-свястно, щях да вдигна телефона и да оправя нещата.
Джулия кимна и каза:
— Ами… добре.
— Знаеш ли какво направих?
— Не.
— Рекох на сенатора, че не ми харесва как се отнася с мен. И че няма да си мръдна и пръста. Ако можеше да го видиш. Човекът има присадена коса, ще знаеш. Бога ми, лицето му пламна от тук до тук.
Той се люшна на пети и избухна в смях. Джулия отпи дълга и съсредоточена глътка от коктейла си.
— Впрочем — добави мъжът — как каза, че ти е името?
— Джулия.
— Аха. Била ли си някога горе на Хълма, Джулия? Аз мога да те въведа, да ти покажа коридорите на властта, да те запозная с някой и друг сенатор.
— Колко вълнуващо — отговори Джулия. Странно, изобщо не изглеждаше развълнувана.
Най-важният въпрос бе получил отговор. Той посегна над бара, изблъска мъжа с лакът и се провикна:
— Джулия! Боже мой, колко време мина? Десет години?
Джулия завъртя очи към него и смутено присви очи. Той й намигна.
— Не ме ли помниш? Абитуриентският бал? Последният клас в гимназията?
Изражението на Джулия стана още по-объркано, затова той разшири усмивката и добави:
— Божичко… Том Мелборн. Сигурно не ме разпознаваш без смокинга.
Джулия изведнъж влезе в тон.
— Том? О, боже. Извинявай, моля те.
Той се провря по-наблизо, изблъсквайки с тяло чиновника от Сената още две-три крачки назад, и попита Джулия:
— Какво правиш във Вашингтон? За последно чух, че учиш в… ох, изложих се.
— В Делауерския университет — уточни тя с усмивка.
— Точно така. — Той погледна чиновника. — Искрено съжалявам, не исках да ви прекъсвам. Приятел ли сте на Джулия? Съпруг? Или нещо подобно?
— Ами… не. Току-що се запознахме.
Той сложи ръка върху рамото на чиновника.
— Бяхме съученици в гимназията, докато мама и татко загинаха при автомобилна катастрофа… точно след бала. — Озърна се към Джулия. — Затова напуснах. Сигурно си се чудила и… навярно трябваше да ти кажа, но аз… Виж, просто не исках да ми съчувстваш. Ти си имаше свой живот, свое чудесно бъдеще, а аз трябваше да отглеждам четирите си по-малки сестри. Не ти трябвах такъв. Между другото, те се чувстват чудесно. Помниш ли най-малката, Джеси? Онази в инвалидната количка. Наскоро постъпи в колеж.
Джулия бе забила нос в чашата. Прехапа устни надигна очи и каза:
— Все се чудех какво ли е станало с горкичката сладка Джеси.
Чиновникът притеснено пристъпваше от крак на крак и все повече заприличваше на спукана резервна гума, в каквато се бе превърнал с нейното мълчаливо съгласие. Огледа натрапника и осъзна без капка съмнение, че си има работа с първокласен противник. Виждаше висок, широкоплещест рус мъж, малко по-възрастен от Джулия, с квадратна челюст, сини очи и изящно изваяно лице, което би му спечелило всяка жена в този или някой друг бар. Чиновникът се отдръпна с думите:
— Е, беше ми много приятно да се запознаем, Джулия. Предложението за Хълма остава в сила.