Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Цареше гробна тишина, нарушавала само от пиянския брътвеж на Джос Гейм, докато пълнеше и прицелваше оръдието. Приближаващите се лодки бяха почти в права линия, може би на десетина ярда една от друга. Когато Джос запали фитила, всички очи се впериха в мишената му.
„Бум!“ — изрева оръдието и палубата потрепери от отскока му. Един напрегнат миг, а после крясъци и викове „ура“ раздраха въздуха: дясната лодка бе станала на парчета и хората в нея бяха или избити, или изпопадали ранени в морето. От вълнение Джос Гейм скочи върху цапфата на своето топло и още димящо оръдие и се разкрещя да му донесат рома.
— Какво от туй, че се прицелих в д-друга лодка — захвали се той. — Нали и на тая й видях сметката. Дай ми б-бутилка ром, Еднооки, и ще ти потопя с-самия „Нападател“.
Човекът явно беше толкова пиян, че не се страхуваше да се обръща към капитан Грим с прякора му. От радост обаче Едноокия или не забеляза, или не се докачи от това. Той вдигна Джос Гейм от оръдието и го потупа по гърба.
— Ти си царят на артилеристите — каза той. — Потопи „Нападател“ и ще имаш пиене за цял месец. Напълнете оръдието, момчета, и оставете Джос да опита с още един изстрел.
В това време гребците на другите лодки спряха да размахват гребла, неколцина пирати от улучената лодка с мъка се добраха до една от тях и бяха грубо издърпали на борда й. Втори изстрел от оръдието на Джос Гейм вдигна цял фонтан вода близо до тази лодка и на абордажниците вече им дойде множко. Лодките завиха и се устремиха с пълна скорост обратно към „Нападател“, сподиряни от подигравателните подвиквания на нашия ликуващ екипаж.
Задоволството ни беше кратко. „Нападател“, който беше много по-тежко въоръжен от нашия кораб, сипеше бордов залп и повечето от гюллетата му удряха ниско по корпуса, но едно падна право върху затвора на Джос-Геймовото оръдие, прегъна го, като че беше от глина, и повали артилериста на палубата с отломка в крака. Едноокия беснееше, ругаеше и дори се опита да подкара неколцина от моряците към оръдията с насочен пистолет. Но стрелбата от „Нападател“ беше твърде точна и силна. С пребледнели лица те се изпокриха където сварят и не се подчиниха на командите на капитан Грим.
— Скоро ще се мръкне — промърмори един. — Ако излезем от укритията си, за миг ще ни натъпчат с олово. Решили сме да не се показваме, докато не се стъмни, и тогава комай ще можем да избягаме, ако вятърът задуха отново.
Капитан Грим някак сдържа гнева си и остави хората да правят каквото искат. Той прати дърводелеца долу да провери какви щети причинява канонадата на „Нападател“ и се загледа тревожно в клонящото на запад слънце.
— Скоро пак ще задуха, сър — каза Дългия Джон, сочейки със здравата си ръка леките вълнички, които вече набръчкваха спокойната морска повърхност. — Вятърът и мракът ще ни дадат възможност да се изплъзнем. Останалите отломки можем да изсечем много бързо.
Преди вятърът да се засили, падна мрак и след няколко изстрела наслуки, които не ни причиниха никаква вреда, оръдейният огън от „Нападател“ престана. Избавени от ужаса на тази бомбардировка, на която не можеха да отвърнат както подобава, пиратите от „Страшни“ изпълзяха от скривалищата си и под ръководството на Дългия Джон разчистиха останалите отломки.
Точно посред тази работа дърводелецът изскочи на палубата и развълнувано изрече новината си пред целия кораб:
— Потъваме. Водата нахлува през десетина пробойни от гюлета! „Страшни“ ще отиде на дъното след по-малко от час.
Моряците оставиха работата си и наобиколила уплашения човек. Лицата им, които едва се мержелееха в мрака, бяха изопнати и посърнали — хората чакаха някой да ги поведе.
— Към помпите! — заповяда Едноокия. — Ще запушим набързо няколкото пробойни. Залавяйте се, момчета!
Но преди хората да успеят да се помръднат, гласът на дърводелеца ги опря.
— Какви помпи — извика той презрително, — когато водата се вдига с една стъпка в минута! Ще ви трябват сто помпи, за да можете да спасите този кораб.
— Ти си луд — отвърна Едноокия. — Това е единствената ни възможност. Хайде, момчета, на работа…
— Ами лодките? — долетя от мрака глас, който, ми се стори гласа на Сондърс Тъмния.
Викът му бе подет разпалено. „Към лодките! Към лодките!“ — и моряците се втурнаха към двете лодки, които бяха оцелели от неотдавнашната канонада на „Нападател“.
— Не питайте лодките, глупаци такива! — изкомандува капитанът, вадейки чифт пистолети. — Първият, който посегне да ги спусне, ще умре. Какъв шанс ще имаме в лодките, когато корабът на Даго чака да ни спипа? Изтичай долу, Дълги Джон, да провериш доколко верни са приказките на тоя страхлив глупак.