Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Ще ни оставите ли малкото, което вече имаме? — попита един по-дързък от другите. Капитан Грим го прониза с поглед.
— Не разбираш ли, дървеняк такъв, че имаш късмет, задето не трепериш на края на дъската? Замърмори ли още веднъж някой от вас, ще видите, че мога да бъда не по-малко строг от самия Даго.
Тонът му беше толкова заплашителен, че никой не възрази повече. По заповед на капитан Грим и под строгото наблюдение на екипажа пленниците изнесоха на палубата всичката плячка, която бе принадлежала на самите тях и на другарите им. На палубата се струпа цяла грамада — малка купчинка скъпоценни камъни, злато и сребро на кюлчета, купища златни и сребърни монети, насъбрани от всички краища на земята, и всевъзможни украшения — от елегантни обувки със сребърни токи до табакери за енфие и бляскави обеци.
— Това ли е всичко? — запита Сондърс Тъмния, след като съкровището бе поделено според обичайната процедура.
— Това е всичко, друже. И несправедливо е да не получим поне малък пай, щом занапред всички ще вършим една работа.
— Нямаше ли Даго свое лично съкровище? — упорствуваше Сондърс, пренебрегвайки молбата на другия за дял от плячката. Видях, че капитан Грим се намръщи при този въпрос, и се досетих, че дялът на Даго сигурно е пече в каютата, която нашият капитан бе определил за себе си.
— Тъй, ами! — намеси се Бабаита с обичайния си дрезгав глас. — Аз загубих пая си в лодката на „Страшни“. Но ще го наваксам, ако бръкнем в сандъка със съкровището на Даго.
— Адмиралът е заровил по-голямата част от пая си — обади се един от моряците. — Само че никои от нас не знае точно къде, макар в кубрика да се шушукаше, че държи в каютата си карта. Но сигурно има някаква плячка на борда, защото не е стъпвал на брега от началото на последния ни рейс, а досега заловихме десетина богати кораба.
— Е, измъкнете тогава на палубата каквото намерите и веднага ще си го поделим — заяви Сондърс Тъмния. — Колкото до картата, на която е обозначено къде е скрил съкровището си, скоро ще я издирим и предлагам да поемем право към това парче земя, което е избрал за свое скривалище, и да изровим съкровището му.
Предложенията на Тъмния бяха приветствувани от пиратите с бурни възклицания и двамина от предишния екипаж на „Нападател“ тръгнаха да изпълнят заповедта му. Но резкият глас на Едноокия ги накара да се заковат на място и да се обърнат към него.
— Не знам каква дисциплина Даго е смятал за нужно да поддържа на кораба си — заговори той провлачено и бавно, — но ви моля да запомните, че аз съм капитан тук. Друг път да не мърдате, докато не получите нареждане от мен или от помощниците ми, а не от някаква си чернолика лепка, представяща се за моряк.
— За мен ли става дума? — озъби се Тъмния и извади камата си. Тафи, който стоеше близо до него, сграбчи главореза за китката и я изви така рязко, че камата иззвънтя на палубата.
— Да, за теб, размирно псе такова — кресна Едноокия, като извади пистолета си и го насочи към разгневения пират. — Дръпни се, Тафи. Има само едно наказание при опит за бунт и то е смърт.
Пръстът му се, задържа на спусъка няколко секунди, преди да го натисне. Той изпитваше наслада от мъчението, което причиняваше на нещастника, в когото се целеше. Някакъв безразсъден инстинкт ме накара да перна нагоре цевта на пистолета, точно когато главатарят стреля, и куршумът изсвистя през платната.
— Какво правиш! — изгърмя гласът на капитана и той ме удари с дръжката на пистолета така жестоко, че паднах на палубата зашеметен. Веселушко Прайс и Лен Григс като добри приятели застанаха до мен, но въпреки това чувствувах, че моята намеса щеше да ми донесе смърт. През замъглени очи видях как Едноокия измъкна втория си пистолет и този път го насочи към мен.
Затворих очи, като че ако не гледах насочения пистолет, можех да попреча на куршума да полети по смъртоносния си път. Ала гърмеж не последва. Учуден, че съм още жив, аз отново отворих очи и видях, че Дългия Джон развалено шепне нещо на пиратския главатар.
Какво му бе казал Дългия Джон, така и не узнах. Дали заплашваше Едноокия, спореше с него или го придумваше, не мога да твърдя. За моя изненада, примесена с облекчение, пиратският капитан пъхна пистолета обратно в пояса си, скръсти ръце и ме загледа строго.
— Малцина са се месили в работата ми и са оставали живи — каза той. — Но досега ти ми беше полезен, а може и занапред да бъдеш. Само не дръзвай да ме дразниш пак, ако ти е скъп животът.
Като обгърна всички наоколо със заплашителен поглед, капитан Грим напусна палубата, оставяйки подире си недоволно гъмжило, което ругаеше невъздържано капитана, но не смееше да му се опълчи открито. Когато двамата помощници разпратиха хората по задачите им — да преглеждат такелажа и други подобни работи, — Сондърс Тъмния се промъкна боязливо до мен.