Дневникът на пирата

— Мислиш ли, че ще те пусна на кораба със заредени пистолети и с намерението да ме застреляш? Един мой човек на твоя кораб извади патроните. А също и твоите, Еднооки. Оня пистолет в ръкава ти е неизползваем.

— Тогава вземи го! — креснах аз и го запратих право в ухиленото му лице. Няколко ръце се протегнаха да ме хванат, но аз ги отблъснах настрана. — На помощ, Дълги Джон! — извиках аз, като скочих на масата, изтеглих сабята си и се приготвих да се бия за живота си.

Един тип вдигна столче, за да го захвърли върху мен, но аз така го праснах по китката, че изпищя. Друг ме хвана за глезена, а аз го ритнах с все сила в лицето. Видях, че Даго вади пистолет, и тъкмо се готвех да се хвърля върху него, когато отвън се чу шум от боричкане и вратата се отвори рязко.

— Браво, Дълги Джон — възкликнах аз, щом съзрях разтревоженото му лице. Като видя, че съм още жив, за миг очите му светнаха от радост. В ръцете си държеше мускет, грабнат кой знае откъде, и като пъхна цевта в каютата, описа с нея заплашителен кръг.

— Трябва да бягаме — извика той, — скоро навред ще се вдигне тревога… А, така ли? — и като прати един куршум в ръката на Даго, изби пистолета му.

След като мускетът му се изпразни, пиратите в каютата се раздвижиха отново. Белязания, когото бяха пуснали — навярно за да го спечелят на своя страда, — се опита да ме улови, но аз го изпреварих. Със силен скок се озовах до вратата на каютата, а миг след това я затръшнах подире си, като по този начин изчезнах от очите на ругаещите ме врагове. „Към лодката, Джон“ — креснах и той хукна пред мен с все сила към палубата.

Схватката бе станала толкова светкавично, че тревогата още не се бе разпространила напълно из палубата. Един-единствен там се опита да ни спре, ала помощникът го повали, като го прасна с приклада на мускета. Стигнахме невредими до парапета на кораба.

— Нямаме време за лодка — изпъшка Дългия Джон, защото чуваше тропота на пиратските капитани, които тичаха откъм каютата. Той даде пример, като захвърли мускета си и се гмурна в спокойните води около мястото, където беше закотвен корабът. Погледнах бързо назад и го последвах.

Инстинктивно бях поел дълбоко въздух и щом се озовах в морето, замахах енергично и заплувах под вода до момента, когато почувствувах, че дробовете ми ще се пръснат. Едва подадох глава обаче над морската повърхност и безреден пукот на мускети и два-три плясъка в неприятна близост показаха, че са ме забелязали и стрелят по мен. Дългия Джон ми се мярна за миг на пет-шест ярда отпред, после отново се гмурнах и с всички сили запорих бистрата, съпротивляваща се вода.

По-късно узнах, че са пуснали лодка, пратена да ни гони. В онзи момент не знаехме нищо, но в един от кратките промеждутъци, когато главата ми изскочи над водата и дробовете ми се напълниха отново с чист въздух, зърнах една лодка, която се бе отделила от борда на „Страшни“ и се носеше бързо към нас. Тя беше може би на двайсетина ярда от нас, когато Дългия Джон вдигна ръце и потъна.