Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Плодородните низини на изток бяха загърнати в утринна мъгла, която се превърна в тъмно злато, щом я докоснаха първите слънчеви лъчи. Тук-там от мъглата се издигаше по някой зелен хълм, като смарагдов остров. Ейвран се загледа за някакъв признак от граака. Кожоврат щеше да е там, да търси нещо бавно и тлъсто, което да може да изяде.
— Кога трябва да се върнат грааците? — попита Ейвран.
— До два часа — отвърна Бранд. — Най-много.
Нямаше време за стягане на отбрана. Ако лорд Хейбърд потърсеше помощ от най-близките укрепления, щеше да е нужен цял ден, дори рицарите да яздеха подсилени коне. Тя се зачуди колко дълго ще удържат мъжете тук.
Бранд сви ръка пред устата си и извика отново. Ейвран видя в далечината откроилото се над мъглата светлокафяво крилато петънце, светнало на утринната светлина — Кожоврат се бе отзовал на призива.
— Кожоврат е стар — рече Бранд. — Ще трябва да спираш често, за да отдъхва.
Ейвран кимна.
— Лети над горите на север, после свий през ридовете на планините Брейс. Само двеста и четирийсет мили е — не е далече. До довечера можеш да стигнеш Карис.
— Почивките няма ли да ме забавят? — попита Ейвран. — Може би трябва да летя, без да спирам.
— Така е по-безопасно — каза Бранд. — Няма нужда да убиваш животното с бързане.
Какво ли имаше предвид? Разбира се, че трябваше да бърза… а смъртта на граака й беше нищо в сравнение със смъртта на толкова хора.
И веднага разбра истината. Цитаделата Хейбърд беше изолирана. Каквото и да направеше тя, беше без значение. Никаква помощ не можеше да дойде навреме. Лорд Хейбърд вероятно вече беше пратил вестоносци, яхнали подсилени коне. А конете щяха да постигнат по-добро време от нея. Върховата й скорост беше четиридесет мили в час, а да лети на север по това време на годината… сигурно щеше да й се наложи да се бори с насрещни ветрове. На бърз кон с дарове на метаболизъм, сила и жизненост, човек лесно можеше да взима по осемдесет мили в час.
— Вие не ме изпращате да занеса вест — каза Ейвран. Гърлото й се беше стегнало, сърцето й блъскаше в гърдите.
Бранд я погледна и се усмихна обичливо.
— Разбира се, че не. Спасявам живота ти, дете — призна той. — Все пак отнеси вестта на херцог Палдейн. Винаги е възможно конниците да не стигнат.
Наведе се към нея и зашепна заговорнически:
— Но ако послушаш съвета ми, на твое място не бих спрял там. Дворецът в Карис е смъртен капан. Ако халите се засилят натам, ще стигнат за два дни, а няма никаква гаранция, че Палдейн ще ти позволи да яхнеш отново звяра, на който си долетяла. Кажи му, че ти е заповядано да отнесеш предупредителната вест още по на север, до втория братовчед на господаря ни в Монталфър. Тогава Палдейн няма да посмее да те задържи.
Кожоврат се заиздига енергично от мъгливите низини, понесъл в огромната си паст овцата на някой задрямал овчар. Летеше нетърпеливо, малките му златисти очи святкаха.
Кацна на площадката — пляскаше с криле толкова силно, че косата на Ейвран изплющя — направи един тромав подскок и пусна овцата в краката на Бранд, сякаш беше гигантски котарак, показващ на господаря си убита мишка. Беше се задъхал и гънките по кожата на гърлото му затрепераха, докато се мъчеше да вдиша.
После се наведе и близна Бранд по гърдите.
Бранд се усмихна тъжно, посегна със здравата си ръка, потупа грозника по носа и измъкна едно парче месо, заседнало между острите като саби зъби на Кожоврат.
— Ще ми липсваш, старо гущерче — въздъхна Бранд. После подхвърли агнешкия бут колкото може по-нависоко. Кожоврат го сръфа още във въздуха.
— Знаеш ли, яздех го като малък, преди четиридесет години, заедно с крал Ордън. Ще яздиш кралски граак — каза Бранд на Ейвран.
Кожоврат беше един от най-старите грааци в гнездото — не точно този, който щеше да избере тя самата. Но беше добре обучен и Бранд винаги беше изпитвал особена обич към чудовището.
— Ще се грижа добре за него — каза Ейвран.
Бранд стисна юмрук с длан надолу и влечугото се наведе и се преви, за да може Ейвран да се качи. Тя се засили една крачка и скочи на гърба му. Като всички небесни ездачи, имаше по един дар на жизненост и на мускул. Притежаваше повече сила и издръжливост от всеки простосмъртен и с дребния си ръст можеше леко да скочи и да се изкатери на гърба на чудовището. Освен тези дарове имаше и един на ум, благодарение на което можеше да запомни дословно почти всяко съобщение, което господарят й поискаше да отнесе. Тези дарове я отделяха от другите деца. Беше едва деветгодишна, но за това време беше научила много.