Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Уайлдър обърна глава да погледне драгоценната емблема, която наистина беше закачена за преградата на няколко инча от посоченото място. След като задоволи любопитството си, той пак насочи вниманието си към знамената, ала изведнъж усети един от ония проницателни, но скришни погледи, с които капитанът често се опитваше да разчете изражението върху лицата на събеседниците си. Вероятно се мъчеше да разбере какво впечатление е направила на посетителя богатата му сбирка. Както и да е, Уайлдър се усмихна, защото в тоя момент му хрумна, че украшенията на каютата бяха така старателно подредени в очакване на неговото пристигане, за да му направят благоприятно впечатление със своето богатство. Капитанът улови погледа му и може би изтълкува погрешно изражението му, защото продължи причудливото описание на знамената още по-весело и живо отпреди.
— Тези двуглави чудовища са сухоземни птици и рядко се осмеля ват да летят над дълбоки води — подзе той отново: — те не са за мен72. Ето дръзкия, сърцат датчанин; този е упоритият швед; а това е по-дребна риба — добави той, прокарвайки бързо ръка по дузина малки свитъци, поставени всеки на своето място, — ала развяват парцалчетата си като по-големите държави; този пък е разкошният неаполитанец. Аха, ето ги ключовете на царството небесно! Под това знаме заслужава да умре човек; под тази нищо и никаква отрепка веднъж се сражавах борд до борд с един тежковъоръжен алжирски корсар…
— Какво! Нима сте дръзнали да се биете под знамето на църквата?
— Просто от набожност. Представих си колко ще се смае варваринът, като разбере, че не четем молитви. Едва му дадохме един-два залпа, и взе да се кълне, че се предава по волята на аллаха. По едно време, когато го зачесах от наветрената страна, тоя мюсюлманин сигурно си помисли, че го е наобиколил светият конклав73 и че е близък краят на Мохамед и неговите потомци. Трябва да призная, че аз предизвиках схватката, като му показах тия мирни ключове, а тоя глупак сметна, че с тях му са отворени половината от касите на християнския свят.
— И когато призна грешката си, вие го пуснахте?
— Хм! С благословията ми. Разменихме си стоки и се разделихме. Оставих го да си пуши чибука сред бурно море с форстенга74 зад борда, с бизанмачта75 под кърмата и шест-седем дупки на дъното, през които водата нахлуваше така бързо, че не сварваха да я изпомпат. Както виждате, беше на път да получи дела си от наследството. Но такава била волята божия и той остана доволен!
— А какви са тези знамена, които пропуснахте? Виждат ми се много на брой и разкошни.
— Това са знамена на Англия, като нея аристократични, пъстри и с известно чувство за хумор. Ето знаме за обозначаване на всякакви чинове и положения, сякаш хората не са направени от една и съща плът и поданиците на едно и също кралство не са достойни да плават под едни и същи емблеми. Ето флага на първия лорд на Адмиралтейството; ето свети Георги; ето червено поле, а също и синьо — в зависимост от случая и от настроението в момента; ето ивиците на майка Индия76 и самия кралски пряпорец77!
— Кралският пряпорец ли?
72
Вероятно става дума за руския императорски герб. През XVIII в. руските кораби наистина са плавали предимно в европейски води. Б.пр.
73
Конклав — кардиналски съвет при римския папа. Б.пр.
74
Форстенга — вертикално дърво, продължение на фокмачтата (първата откъм носа) Б.пр.
75
Бизанмачта — задната, последна мачта на ветроходен кораб, на която се поставя бизанът — дълго косо платно Б.пр.
76
Има се предвид знамето на Източноиндийската компания. Б.пр.
77
Кралският пряпорец се носи от кораба само при посещение на краля. Б.пр.