Червеният корсар

Когато посетителят изчезна, Корсарят се закова на място и повече от минута стоя в поза, която изразяваше дълбоко самодоволство и тържество. Той ликуваше от успеха си. Но макар че умното му лице издаваше вътрешното удовлетворение, то съвсем не беше озарено от просташка радост. Изражението му беше на човек, внезапно избавил се от тежка грижа, а не на такъв, който иска да използува за своя изгода услугите на други. Впрочем проницателен наблюдател трудно би открил и сянка на съжаление в светлата му, приветлива усмивка или в мигновените проблясъци на неспокойните му очи. Това изражение обаче бързо изчезна и цялата фигура, и цялото лице възвърнаха обичайната си безгрижност, която проявяваше най-често в свободното си време.

След като почака момчето да заведе Уайлдър в долната каюта и да му връчи правилника за реда на кораба, капитанът отново удари гонга и пак го повика при себе си. Ала то трябваше да се приближи съвсем до господаря си и три пъти да му заговори, докато онзи разбере, че се е отзовало на повикването му.

— Родрик — подзе Корсарят след продължително мълчание, — тук ли си?

— Тук съм — откликна тих, печален глас.

— Аха! Даде ли му устава?

— Дадох му го.

— А чете ли го?

— Чете.

— Добре. Трябва да поговоря с Генерала. Родрик, ти сигурно имаш нужда от почивка. Лека нощ. Повикай Генерала на съвещание и… лека нощ, мой Родрик.

В отговор момчето кимна покорно, но вместо да скочи с предишната си пъргавост, за да изпълни заповедта, за минута се побави до креслото на своя господар. Ала като не успя да улови погледа му, неохотно заслиза по стълбата, която водеше към долните каюти, и тая нощ не се мярна повече.

Излишно е да описваме повторното явяване на Генерала. То по нищо не се различаваше от първото му entree78. Той се яви висок, прав, със съразмерно тяло, така строго приучено на едновременни движения, че крайниците му бяха загубили способността да действуват самостоятелно и невъзможно беше единият да помръдне, без да накара всички други да изпълнят някакво съответно движение. Тази сурова и добре регулирана личност първо се поклони по войнишки на началника си, после придръпна към себе си един стол и едва след известна подготовка седна мълчаливо на него. Корсарят, изглежда, забеляза присъствието му, защото отговори на поздрава му с леко кимване, но явно не сметна за нужно да прекъсва размишленията си заради това. Ала най-сетне се обърна внезапно към другаря си и каза рязко:

— Генерале, кампанията още не е завършена.

— А какво повече трябва да се направи? Битката е спечелена и врагът е в плен.

— Да, вашата роля в това начинание е добре изпълнена, ала моята е недоизиграна. Видяхте ли младежа в долната каюта?

— Видях го.

— А как ви се стори външността му?

— Моряшка.

— Искате да кажете, че не ви харесва.

— Аз обичам дисциплината.

— Щом не ви се нрави на шканците, значи съм сбъркал. Но както и да е, искам да ви помоля за една услуга.