Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Разбира се, както виждате, той е точно на пътя ми.
— На вид солиден кораб и добре снабден с всичко. Разправят, че бил готов да отплава.
— Така изглежда: платната му са вързани, а газенето му е такова, като че е напълно натоварен.
— Но с какво? — попита рязко непознатият.
— Предполагам с нещата, посочени в товарителницата. Но вие самите, изглежда, още не сте започнали тая работа; ако ще товарите в това пристанище, няма да излезете в открито море по-рано от няколко дни.
— Хм! Мисля, че нашият съсед няма да ни изпревари много — забеляза другият малко сухо. После, сякаш у плашен, че се е изпуснал, добави бързо: — Нали знаете, ние, роботърговците, не носим почти нищо друго освен пранги и няколко бъчви ориз; останалият ни товар се състои от оръдията и това, с което ги зареждаме.
— Редно ли е кораби, занимаващи се с такава дейност, да имат толкова тежко въоръжение?
— Може да е редно, а може и да не е. Откровено казано, на брега закон почти не съществува, а често със силна ръка се постига толкова, колкото и с право. Затова, мисля, нашите собственици са преценили, че на борда трябва да има достатъчно оръдия и муниции.
— Би следвало да ви дадат и артилеристи, които да си служат с тях.
— Очевидно са забравили това, въпреки че са умни хора. Думите му бяха почти заглушени от същия груб глас, който бе стигнал до скифа на Уайлдър. Сега той отново нададе прегракнал вик, който отекна над водата и смисълът му беше:
— Хей, кой е там в лодката?
— Отговорът бе даден бързо, кратко и според морските правила, но произнесен тихо, предпазливо. Човекът, с когото Уайлдър водеше такъв двусмислен разговор, изглежда, се смути от тази внезапна намеса и не знаеше какво да прави. Той вече бе понечил да заведе госта си в каютата, но се чу плясък на гребла — някаква лодка бе застанала до борда на кораба, а това показваше, че е вече късно. Като заповяда на събеседника си да не мърда от мястото си, човекът се втурна към трапа, за да посрещне току-що пристигналите.
Напуснат внезапно по такъв начин, Уайлдър остана съвсем сам. Така имаше по-добра възможност да продължи огледа си и да проучи внимателно новодошлите.
От лодката на кораба се качиха в дълбоко мълчание петима-шестима моряци с атлетическо телосложение. Те поговориха шепнешком с офицера, който, изглежда, прие някакво съобщение и предаде някаква заповед. След тези първоначални формалности от един скрипец на грот-мачтата бе прехвърлено въже, краят на което очевидно се спусна в лодката. Подир малко товарът, който то трябваше да вдигне на кораба, се заклати във въздуха по средата между водата и рангоута64. После бавно го заспущаха, приближиха го внимателно до борда и най-сетне благополучно го стовариха на корабната палуба.
През време на цялата тази процедура, която сама по себе си не беше нещо необикновено, а се вършеше всекидневно на големи кораби в пристанище, Уайлдър напрягаше очи така, като че щяха да изскочат от орбитите. Тъмната маса, вдигната от лодката, изглеждаше на небесния фон като човешко тяло. Моряците наобиколиха този предмет. След като дълго се блъскаха и разговаряха полугласно, те вдигнаха товара — или тялото, ако предпочитаме да го наречем така — и заедно с него изчезнаха зад мачтите, лодките и оръдията, с които беше задръстена предната част на кораба.
Цялата тази работа прикова вниманието на Уайлдър. Но въпреки че очите му бяха така напрегнато вперени в групата на трапа, той не пропусна да забележи цяла дузина тъмни предмети, които внезапно се подадоха иззад рейте, и други тъмни части на кораба. Те можеха да бъдат люлеещи се във въздуха скрипци, но много приличаха на човешки глави. Едновременното им появяване и изчезване като че потвърждаваше това впечатление; всъщност нашият авантюрист ни най-малко не се съмняваше, че именно любопитството бе накарало толкова много заинтригувани лица да надзърнат от скривалищата си.
Но нямаше много време да размишлява върху всички тия второстепенни подробности от заобикалящата го обстановка, защото до него се приближи пак предишният му събеседник, който, изглежда, отново бе останал сам на палубата.
— Знаете колко е трудно да се приберат хората от брега, когато корабът е готов за отплаване — забеляза офицерът.
— Но вие май използвате много бърз начин за вдигането им на кораба — отвърна Уайлдър.
— Аха, човека на скрипеца ли имате предвид? Зрението ви е добро, приятелю, щом от такова разстояние можете да различите нож от свайка. Но този моряк беше размирник… е, не толкова размирник, колкото пияница. Доколкото може да бъде размирник човек, който не може нито да говори, нито да седи, нито да стои изправен.
64
Рангоут — съвкупност от надпалубните части на кораба. Б.пр.