Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Признавам това, но…
— Скоро ще признаете и останалото. Вие сте проявили твърде голямо любопитство, когато сте разпитвали глупака, който твърдеше, че сме му задигнали и провизиите, и платната. Лъжец и негодник! Да не ми се мярка още веднъж пред очите, че може да получи урок, който ще го научи на честност. Нима си въобразява, че жалък трофей като него би ме накарал да разпъна дори инч платно или да спусна лодка в морето?
— Значи това, което той разправяше, не е вярно? — запита Уайлдър с учудване, което не се и опитваше да скрие.
— Какво говорите! Мигар съм такъв, за какъвто ме представят? Огледайте внимателно чудовището, за да не изпуснете нещо — отвърна Корсарят с глух смях, в който презрението се мъчеше да сподави наранената гордост. — Къде са рогата и копитата? Подушете въздуха: мирише ли на сяра? Но стига за това. Аз научих, че подпитвате тук-там, и лицето ви ми се хареса. С една дума, реших да ви проуча и макар че действува доста предпазливо, все пак успях да се приближа до вас толкова, че постигнах целта си. Вие ми се понравихте, Уайлдър, и се надявам, че ще ми отвърнете със същото.
Новопостъпилият пират се поклони на този комплимент на началника си, тъй като явно не знаеше какво да отговори. Но като че за да сложи край на тази тема, побърза да забележи:
— Сега, когато се разбрахме, не искам да ви досаждам повече, ще се оттегля да пренощувам, а утре сутринта ще дойда да встъпя в длъжността си.
— Да се оттеглите ли! — възкликна Корсарят, като се спря внезапно и впи проницателните си очи в посетителя. — Не е прието офицерите ми да се оттеглят в този час. Морякът трябва да обича кораба си и само в краен случай да пренощува извън него.
— Нека се разберем добре — каза Уайлдър бързо. — Ако ще бъда роб и ще ви служа като болт или някаква друга частица от кораба, тогава сделката ни се разваля.
— Хм! Вашата пламенност, сър, ми харесва повече от сдържаността ви. В мое лице ще намерите привързан приятел, който не обича дори и най-кратката раздяла. Какво ви липсва тук? Няма да говоря за дребни неща, които задоволяват най-простите потребности. Но вие сте научен да цените творенията на разума — ето ви книги; имате вкус — ето ви разкошни предмети; беден сте — ето ви богатство.
— Всички тия неща са нищо без свобода — отвърна хладно младият моряк.
— А каква свобода искате? Надявам се, млади момко, че няма тъй скоро да измамите доверието, което току-що ви бе засвидетелствувано. Ние се познаваме отскоро и може би твърде прибързано съм ви се доверил.
— Аз трябва да се върна на брега — добави Уайлдър твърдо, — макар и само за да разбера, че ми имате доверие и не съм ваш пленник.
— Всичко това говори или за благородство на чувствата, или за най-низка подлост — произнесе Корсарят след минута размисъл. — Ще повярвам на първото. Обещайте ми, че докато сте в град Нюпорт, никому няма да разкриете истинския характер на този кораб.
— Готов съм да се закълна — прекъсна го разпалено Уайлдър.
— В този кръст ли — отвърна Корсарят със саркастичен смях, — в този обсипан с диаманти кръст! Не, сър — добави той с горделиво присвити устни и презрително захвърли тази скъпоценна вещ настрана, — клетвите са за хора, на които са нужни закони, за да ги карат да изпълняват обещанията си; на мен ми трябва само ясната и недвусмислена дума на джентълмен.
— Тогава ясно и недвусмислено заявявам: докато съм в Нюпорт, никому няма да разкривам какво представлява този кораб, ако вие не пожелаете или не ми заповядате това. Освен туй…
— Нищо повече не ми е нужно. Трябва да пестим обещанията си и да не говорим излишни приказки. Може да дойде време, когато ще имате повече сметка да не бъдете обвързан с обещание, без това да ми навреди. След един час ще ви свалят на брега; това време ще ви е необходимо, за да се запознаете с условията на службата ви и да украсите документите ми с вашето име. Родрик — добави той, почуквайки пак гонга, — ти ми трябваш, момчето ми.
По стъпалата откъм долната каюта заприпка същият пъргав хлапак, който се бе явил на първото повикване, и доложи за своето пристигане.
— Родрик — продължи Корсарят, — този е бъдещият ми помощник и следователно твой началник и мой приятел. Желаете ли да се подкрепите с нещо, сър? Почти няма потребни на човека неща, които Родрик да не може да набави!
— Благодаря ви, не се нуждая от нищо.
— Тогава имайте добрината да последвате момчето. То ще ви заведе в каюткомпанията долу и ще ви даде нашия устав. След един час, когато разучите правилника, ще се отбия при вас. Освети по-добре стълбата, момче; ала вие май умеете да слизате без стълба, иначе нямаше да имам удоволствието да бъда с вас.