Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Защо не? Нали наричат командира „монарх на своя кораб“. Да, това е кралският пряпорец и сме го вдигали дори в присъствие на адмирал!
— Но как така! — възкликна слушателят му, който, изглежда, изпитваше същия ужас, както свещенослужител, когато види светотатство. — Да вдигате кралския пряпорец пред адмиралски кораб! Всички знаем колко трудно и дори опасно е да се парадира даже с прост вимпел пред кралски кръстосвач…
— Аз обичам да дразня тези негодници! — прекъсна го събеседникът му с приглушен, но горчив смях. — Това ми прави удоволствие! Безспорно те имат начин да ме накажат и често са се опитвали, но все безуспешно. Вие сам знаете колко е приятно човек да си урежда сметките със закона, като показва това широко платнище. Излишно е да ви обяснявам повече.
— Ас кое от всички тия знамена си служите най-много? — попита Уайлдър след кратък, но дълбок размисъл.
— При обикновено плаване аз съм капризен като малко девойче при избора на панделки. Често вдигам по десетина различни в един ден. Много честни търговци, които се отбиват в това пристанище, са разправяли истината за еди-кой си холандец или датчанин, с когото са разговаряли в открито море. При бой също си имам прищевки по отношение на знамената, но особено предпочитам едно.
— А кое е то?
Капитанът задържа за миг ръката си върху свитъка, който бе докоснал, и за известно време погледът му беше толкова напрегнат и проницателен, сякаш четеше в самата душа на посетителя си. После разгърна едноцветно кървавочервено платно без никаква украса и отговори натъртено:
— Ето този флаг.
— Но това е пиратско знаме!
— Да, и то истинско! В такъв вид ми харесва повече от мрачните черни полета с черепи и други детински плашила. То не заплашва никого, само казва: „Такава е цената, за която можеш да ме купиш“. Мистър Уайлдър — добави той и смесицата от ирония и шеговитост, с която бе разговарял досега, се замени с властен тон, — ние с вас се разбираме. Време е всеки да заплава под своето си знаме. Нужно ли е да ви казвам кой съм аз?
— Мисля, че е излишно — рече Уайлдър. — Ако отгатвам правилно тези очебийни знаци, аз стоя пред… пред…
— Червения корсар — довърши събеседникът му, като забеляза, че той се колебае да произнесе страшното име. — Точно така и се надявам, че този разговор е начало на трайно и здраво приятелство. Не знам по каква причина още от първата ни среща ме влече към вас силно и необяснимо любопитство. Може би съм се чувствувал изолиран от света, което е естествено за човек в моето положение; но както и да е, аз ви приемам от все сърце и с разтворени обятия.
Макар още преди това открито признание по всичко да личеше, че на Уайлдър му е ясно на какъв кораб е имал смелостта да се качи, все пак той посрещна откровението с известен смут. Славата на този прочут пират, дързостта и великодушието му, така често съчетани с безчинства и винаги с пълно пренебрежение към смъртта, вероятно се трупаха в съзнанието на нашия по-млад авантюрист и го караха да изпитва онова благоразумно колебание, в което всички ние изпадаме, особено при важни събития, па макар и не чак толкова неочаквани.
— Не сте сбъркали нито относно моята цел, нито относно подозренията ми — отговори той най-после, — защото, трябва да призная, аз дойдох да търся именно този кораб. Приемам да постъпя на него; отсега нататък можете да ме назначите на каквато и да е служба, ако смятате, че на нея ще съумявам най-добре да изпълнявам с чест задълженията си.
— Вие ще бъдете мой пръв помощник. Утре сутринта това ще бъде обявено на шканците. А в случай че умра, ако не съм сгрешил в избора си, вие ще ме заместите. Може да ви се стори странно, че така внезапно ви оказвам доверие. Трябва да призная, че е наистина малко странно; но ние не можем да набираме хората си с биене на барабани по улиците на метрополията, както правят кралските кораби; а и ако разбирам човешкото сърце, безрезервната ми вяра във вашата честност сама по себе си засилва благоразположението ви към мен.
— Така е! — възкликна Уайлдър с внезапно силно чувство. Корсарят се усмихна спокойно и продължи:
— У младите джентълмени на вашите години обикновено душата е като на длан. Но независимо от очевидните ми симпатии към вас, за да уважавате достатъчно началника си за неговата дискретност, трябва да ви кажа, че ние сме се срещали и по-рано. Аз бях осведомен за вашето намерение да ме потърсите и да ми предложите услугите си.
— Не може да бъде — извика Уайлдър. — Нито един човек…
— … не може да бъде сигурен, че тайните му няма да станат известни — прекъсна го другият, — когато има искрено лице като вашето. Само преди двайсет и четири часа вие бяхте в хубавия град Бостън.