Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Джак… — дрезгаво изграчи той.
— Няма да ви направим нищо лошо. Разбираме, че вие просто изпълнявате задълженията си и че сте хора със семейства и с деца. Но ако ни се противопоставите, ще пострадате. Сега ще минем през влака, така че ви давам избор: оставете оръжията си на пода и няма да пострадате. Вдигнете ли оръжие срещу нас, ще умрете.
Гласът по високоговорителите заглъхна.
В кабината на локомотива Уест отвори свързващата врата към първия вагон.
След това влезе във влака с автомат МР7 в едната ръка и „Дезърт Игъл“ в другата.
Тримата надзиратели в първия вагон се бяха вслушали в съвета му: стояха с вдигнати ръце, опрели гръб до стената и оставили автоматите си „Тип 56“ в краката си. Уест внимателно мина покрай тях, готов да стреля. Един от надзирателите измъкна пистолет и…
Бам!
Надзирателят се блъсна в стената, закован от куршума на мощния „Дезърт Игъл“.
— Казах да не се вдига оръжие — заплашително съобщи Уест на останалите двама. След това направи знак с брадичка към близката килия. — Вътре, веднага!
Четиримата надзиратели във втория вагон се оказаха по-умни. Бяха заложили капан. Първо бяха изгасили лампите и вагонът бе потънал в мрак; след това бяха скрили един от своите на тавана, над свързващата врата, а тримата се престориха, че се предават.
Уест влезе във вагона, поклащаше се в синхрон с движението на влака, и видя трима вдигнали ръце мъже.
— Милост! Милост! Не ни застрелвай! — викаха те, за да отклонят вниманието му от скрития в сянката над вратата.
А той протегна ръка и почти опря пистолета си в главата на стоящия под него Уест…
… Уест вдигна поглед, но беше прекалено късно…
… само че точно тогава вагонът се разлюля под напора на дълъг откос, изстрелян от тежка картечница.
Преследвачите ги бяха настигнали и започваха да обстрелват влака.
Надзирателят над него се изпусна от скривалището си и се стовари на пода.
В същия момент тримата надзиратели извадиха своите оръжия и мракът във вагона се разкъса от проблясъците на изстрели. Джак Уест-младши бе в центъра на престрелката и също стреляше във всички посоки, отскачаше встрани и не спираше да стреля наляво, надясно и надолу… Накрая отново се възцари мрак. После димът се разсея. Джак бе единственият останал прав.
Тръгна към поредната врата.
Към вагона със затворниците.
Междувременно двата по-малки хеликоптера от Синтан бяха настигнали влака и го обстрелваха с 30-милиметрови картечници.
Стреч мина покрай втората караулка, като разби и нейната бариера, и пое по дългия извит мост.
Само че на моста не разполагаха с никакво естествено прикритие.
Един от преследвачите се спусна над локомотива… и в същия миг Стреч задейства подобното на минохвъргачка устройство.
То издаде приглушен звук и изхвърли нещо високо над движещия се влак.
Беше широка найлонова мрежа с тежести в четирите краища. Разтвори се над локомотива като гигантска паяжина — паяжина, създадена за сваляне на хеликоптери.
Обхвана перките на водещия хеликоптер и се омота около тях.
Витлото заяде, раздруса се и спря, а пикиращият хеликоптер изведнъж се превърна в планер с аеродинамиката на тухла.
Понесе се към речното корито под моста, превъртя се няколко пъти във въздуха, падна и се разби в титанична експлозия.
Стреч за миг погледна встрани и видя грамадния „Хайнд“ — летеше успоредно на дългия мост и на локомотива.
— Мамка му…
Хеликоптерът изстреля ракета от една от страничните си установки. Ракетата обаче беше насочена не към влака, а по-скоро към моста — ракета, имаща за цел да попречи на Уест да измъкне Магьосника и Танка. Фактът, че това щеше да доведе до смъртта на десетина надзиратели, изобщо не смущаваше китайските генерали, които бяха заповядали стрелбата.
— Проклет да съм! — изруга Стреч и повика Уест по радиото: — Ловецо! Взривяват моста…
— Ами карай по-бързо! — беше отговорът.
— Прав си всъщност!
Ракетата улучи моста точно в средата… само секунда след като през тази точка бе минал носещият се като стрела влак.
Детонацията разпиля на парчета железните ферми и към дъното на клисурата полетяха натрошени носещи греди.
Но мостът устоя… поне за момента.
Влакът се носеше напред, до отвора на тунела в склона на планината му оставаха само стотина метра.
И тогава се разнесе протяжен стон. Прощалният писък на огъващи се стоманени греди.
Величественият мост бавно се разлюля и започна да се разпада от средата към двата края.