Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Стреч също се плъзна ловко като гимнастик в кабината — и видя труповете на двамата китайци. Уест вече стоеше пред лостовете за управление.
— „Предатор“ — извика Уест с цяло гърло, понеже вятърът нахлуваше със свистене през пръснатите прозорци.
Стреч зареди противотанковото устройство, вдигна го и се прицели през дупката в предното стъкло.
— Готов! — извика на свой ред той.
В същия миг железният портал на Синтан 1 започна да се отваря, за да приеме приближаващия влак.
А Уест натисна лоста на скоростта докрай.
Докато порталът се отваряше, двата взвода китайски войници, строени на перона на Синтан 1, се обърнаха към бронирания влак — очакваха да намали скорост.
Онова, което видяха, бе точно обратното.
Бронираният влак нахлу през огромния портал на пълна скорост, без изобщо да намалява.
И от разбитото предно стъкло излетя струйка дим — следата на противотанковата ракета „Предатор“, насочена към…
… външния портал на Синтан 1.
Към външния!
Ракетата се заби в желязната врата. Дим и прах обгърнаха перона и скриха всичко.
Грамадният портал изстена, вратите се огънаха — а това беше всичко, от което се нуждаеше Уест, понеже в следващия момент влакът се заби в тях с феноменална скорост, разби ги и ги изтръгна от масивните им панти… и изскочи от затвора.
В първия момент китайците бяха изумени, но последвалата реакция бе енергична.
След четири минути два компактни хеликоптера руски машини, модел „Камов“ Ка–50, известни като „Уерулф“5 — се издигнаха над Синтан 1 и се насочиха след влака беглец.
А след още една минута излетя и много по-голям хеликоптер. Той също бе руски, но от несравнимо по-високо качество. Това бе бойна машина Ми–24 „Хайнд“ — един от четирите най-опасни хеликоптери на света. „Обрасъл“ с оръдия, стрелкови установки, дюзи за изхвърляне на различни видове химическо оръжие и ракети, хеликоптерът разполагаше с уникална двукуполна кабина. На всичко отгоре в него имаше достатъчно място, за да помести десет напълно въоръжени китайски десантници.
В мига, в който се издигна над стените на затвора, машината наклони нос напред и с рев се понесе след измъкващия се влак.
Последната реакция на китайците имаше електронен характер.
В комплекса на затвора влизаха два караулни помещения, разположени на жп линията на няколко километра северно от затвора — караулки, покрай които влакът не можеше да не мине.
До караулните бяха направени няколко трескави телефонни обаждания, но странно… никой не вдигна.
И на двете места сцената бе идентична — всички войници от караула лежаха на пода в несвяст, с оковани на гърба ръце.
Хората на Уест вече бяха минали оттук.
Бронираният влак се носеше през планината с главозамайваща скорост, а през разбитото предно стъкло навяваше сняг.
Влакът прелетя покрай първата караулка и отнесе бариерата й като счупена кибритена клечка.
Стреч управляваше локомотива и внимателно наблюдаваше местността — покрити със сняг планински склонове отляво и тристаметрова пропаст отдясно.
Влакът взе на скорост остър ляв завой и изведнъж пред тях се показа втората караулка и дълъг висящ железен мост зад нея.
— Виждам външния мост! — извика Стреч.
Уест се бе измъкнал до кръста през разбития прозорец и монтираше подобно на минохвъргачка устройство. На няколко пъти тревожно погледна назад към затворническия комплекс. Вмъкна се обратно и каза:
— Преследват ни хеликоптери. Два малки „Камов“ и един голям „Хайнд“…
— Три хеликоптера! — възкликна Стреч. — Астро нали каза, че в Синтан държали само един, онзи големия?
— Оказва се, че разузнавателните им данни не са точни — навъсено констатира Уест. — Питам се в какво ли още е сбъркал. Както и да е, вече е късно да се безпокоим за това. Мрежата е монтирана и е в ръцете ти. Дано само се доберем до моста, преди някой в онзи звяр да е разбрал кои сме и да реши, че може да го пожертва, ако това ще ни спре. Дръж ме в течение. Имам още работа.
Уест взе от таблото микрофон, включи оповестителната система на влака и заговори на мандарин:
— Внимание! До цялата охрана на този влак! Внимание! Влакът е под наш контрол. Единственото, което искаме, са затворниците…
Всички китайски надзиратели в петте вагона на влака вдигнаха глави към високоговорителите в тавана.
Един друг човек също погледна нагоре, но за разлика от другите, ахна. Това бе единственият човек, който позна гласа.
Магьосника. Беше окървавен и пребит. Но очите му светнаха, като чу гласа на своя приятел.
5
„Върколак“ (англ.) — Б.пр.