С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Обвинението няма да трае повече от минута.
— Може би. Но тя просто ме убеди, че е права. Джейд не е някое загубено бяло момиче, което се опитва да се възползва от три възбудени момчета. Защо ще си съчинява тази история? Хубава е, умна е и на път да пробие в живота. За какво са й тези неприятности, ако не казва истината?
— А ти, по дяволите, откъде знаеш? — попита Иван, показвайки първите признаци на гняв. — Може би иска да привлече вниманието. Може би гаджето я е разкарало и е намерила начин да си го върне.
— Ти не си вярваш дори повече от мен, Иван. Много добре знаеш, че е налице нещо различно от обикновена закачка. — Фриц го погледна отблизо. — Някой в болницата ти е дължал услуга, нали? И тази сутрин си се обадил.
Иван дори не трепна.
— Сигурен ли си, че искаш да ме питаш за това, шерифе? Много ли искаш да разбереш?
— Не ми се ще да допусна, че полицейските доказателства са фалшифицирани. Повдига ми се чак.
— А искаш ли името на Хъч да се свързва с обвинение за изнасилване? — наведе се Иван, а очите му проблеснаха.
— Дяволите да го вземат, разбира се, не.
— Тогава се успокой. — Видя, че думите му подействаха, облегна се и отпи от кафето. — Взети са мерки. След ден-два всичко ще отшуми.
Фриц гледаше разтревожено към вратата.
— Момичето възнамерява да ги обвини по официален ред.
— Ще си промени решението.
— А ако не го промени?
— Ще видиш.
— Все пак, ако не иска? — повтори Фриц, като почти извика.
Иван се изсмя тихо.
— Ако не се откаже, ние ще я изкараме лъжлива блудница.
Погнуса присви стомаха на Фриц.
— Кой би повярвал това за Джейд?
— Преди да я подхвана — усмихна се злорадо Иван, — мъжете от целия район ще разправят, че им го е духала. Хората ще изгарят от нетърпение да повярват на всяка долна лъжа.
На Фриц му прилоша. Нуждаеше се от свеж въздух. Ставайки каза:
— Извини ме, Иван. Тук съм от среднощ. Отивам вкъщи да си взема душ и да хапна.
Иван също стана.
— Знаеш ли кое ми е най-трудно да повярвам? Че онова малко лайно Ламър действително може да го вирне. Бих платил да видя! — Смеейки се, потупа Фриц по гърба. Той не успя да се свие и да избегне допира му. — Нийл каза, че Хъч я е обладал като разгонен шопар. А какво каза твоето момче?
— Още не съм говорил с него. Обадих се на Дора да не го пуска на училище. Затова и бързам да се прибера. Искам от Хъч да чуя дали е принудил момичето да прави нещо.
Иван го хвана за ръката и го завъртя, въпреки че Фриц бе доста по-едър.
— Чуй ме, шерифе — изсъска той, — пет пари не давам какво ще ти каже или няма да ти каже Хъч. Няма да има публични признания нито в свидетелската ложа, нито пред олтара на баптистката църква, отникъде. Чуваш ли ме? Наистина ли ме разбра добре?
— Иван, но ако те са виновни…
— Виновни… на баба ти хвърчилото. Виновни за какво? Че са свалили нещо? Откога това стана престъпление за младите рогати самци? Е, момичето се е поуплашило малко. — Сви рамене. — Предполагам, че е нормално. Момчетата ни сигурно не са били нежни. Но не е ранена. Ще го преодолее. Ако нашите деца идат в затвора, животът им ще се съсипе.
Приближи лицето си съвсем до Фриц.
— Моето момче няма да прекара нито ден в дранголника заради една фуста. Не ме интересува колко го гризе съвестта на Хъч или за колко етичен се смяташ ти. Погреби този инцидент още сега, Фриц. Сега!
Иван го пусна и отстъпи назад. Прекара ръка по пригладената си с гел коса. Раздвижи рамене и се изпъчи. След това с бодра усмивка отвори вратата и премина през дежурната.
Фриц наблюдаваше как той си тръгва. Мразеше неговата самонадеяност, презираше липсата му на морал, възхищаваше се от непоклатимата му дързост. Фриц изрева нечие име. След секунди пред него се яви служителка.
— Да, сър?
— След като напечаташ оплакването, занеси го в дома на семейство Спери и го остави. — Фриц я изгледа в очите със страховита гримаса. — После забрави за него. Ако някога разбера, че си отронила и дума за оплакването, ще съжаляваш горчиво до края на живота си.
Служителката преглътна:
— Да, сър.
Фриц кимна, уверен, че са го разбрали добре.
— Ако някой пита, ще се върна след час.
Само за пет минути си бе вкъщи. Живееше през няколко пресечки от центъра на Палмето, където най-високата сграда, Първа градска национална банка, бе едва на шест етажа. Самият град имаше население десет хиляди души, въпреки че в селските райони на областта живееха десет пъти повече хора.
Жилището на семейство Джоли бе старо и удобно. Фриц и Дора бяха купили къщата като младоженци, планирайки да направят много деца за всички спални. За съжаление Дора бе развила тумор на яйчниците скоро след раждането на Хъч и трябваше да се подложи на операция. Една от излишните спални бе превърнала в шивашко ателие, а в другата Фриц и Хъч си държаха рибарските и ловджийски такъми.