Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Двамата с Бенджамин се оттеглихме в къщата на пазача заедно с Корнелий и огледахме стаите си. Къщата беше доста просторна, имаше две помещения на горния етаж и две на приземния, както и малък килер или кухничка. Корнелий се настани в една от стаите горе, а ние с моя господар заехме двете стаи в приземието. Помещенията бяха тесни като килии, но бяха удобни. Корнелий огледа прозореца, през който щеше да показва фенера, и изказа задоволството си. След това чухме Кемп да ни вика отдолу. Господарят ми слезе, но тъкмо когато се готвех да го последвам, Корнелий ме хвана за ръкава.
— Харесваш ми, Шалот — хлътналите му очи се взряха в моите.
— Благодаря ви много — отвърнах смутен.
Зачудих се дали Корнелий не е от онези, дето си падат по момчета. Знам, че не съм кой знае какъв хубавец, но има хора, които не подбират!
— Трябва да вървя — заявих му.
— Харесваш ми, Шалот.
— Да, без съмнение — казах. — Аз също много ви се възхищавам.
— Имах брат, който много приличаше на теб. Беше кривоглед с едното око и пакостливият му дух кипеше като ейл в бъчва. Умря от чума в Инсбрук.
Хлътналите му очи продължаваха да ме гледат, без да мигнат.
— Бъди много предпазлив — продължи Корнелий. — Вашият крал е… Как му казвате вие? Луд за връзване?
— Глупости — отвърнах му. — Той е един от най-мъдрите мъже в християнския свят.
Корнелий се ухили.
— Прочети това на връщане — той ми подаде парче пергамент.
Тръгнах към вратата.
— Шалот, вземи и това — Корнелий се приближи и пусна в ръката ми торбичка.
Опипах я внимателно и установих, че съдържа някакъв прах.
— Когато спечелиш наградата си, това ще ти потрябва!
Погледнах го слисано.
— По-добре тръгвай.
Тръгнах надолу по стълбите към приземния етаж, където ме чакаха Кемп и останалите. По средата на пътя спрях и разгънах парчето пергамент. Почеркът беше ситен и четлив, с идеално изписани букви. Прочетох го веднъж, после още веднъж, ухилих се и го върнах в кесията си. Вече знаех отговора на гатанката, която Големия звяр ми беше задал!
Върнахме се в двореца точно преди залез. Великият кучи син беше настроен за гуляй. Беше прекарал следобеда в лов със соколи из мочурищата, така че беше в добро разположение на духа и продължаваше да се прави на велик държавник, отдал се на своите любими удоволствия. Срещнахме се в същата стая, но този път вътре бяха наредени маси, покрити с копринени покривки и украсени с най-красиви сребърни съдове. Хенри седеше на челно място на масите, подредени във формата на подкова. Беше облечен в кадифе, а шапчицата на главата му беше небрежно килната на една страна. Там бяха старите му другари — Норис и Брандън, графът на Съфолк, придружени от своите дами. Една красавица привлече погледа ми. Беше висока, елегантна, с тъмна коса и бледо лице. Носеше тъмнозелена дреха и беше изключително привлекателна. Приличаше на прекрасно видение, на богиня, която се явява на ловците сред тъмните горски дебри. Имаше гарваново черни вежди и чувствен поглед. Ан Болейн! Макар да лежи в гроба вече повече от шейсет години, заровена дълбоко под студените каменни плочи на църквата „Сейнт Питър ад Винкула“ в Тауър, аз си спомням до последната подробност как изглеждаше онази вечер. Беше едновременно скромна и дръзка, сдържана и съблазнителна. Говореше тихо и ненатрапчиво, но приковаваше погледите и вълнуваше сърцата. Всеки път, когато великата Елизабет ми дойде на гости, й казвам, че майка й беше жена до мозъка на костите си. Несравнима красавица! Смъртен грях в рокля като Елена от Троя! Очевидно беше, че Хенри е заслепен от нея. Перчеше се и търсеше одобрението й за всяка своя постъпка. Свела поглед, тя отвръщаше с нежен и гърлен смях. Завидях на Хенри не на шега. Забелязах и друго — Ан държеше ръкавите на роклята си спуснати над ръцете си, за да прикрива шестия си пръст. Години по-късно, когато бяхме насаме, тя ми позволи да го огледам внимателно. Не беше кой знае какво — малък израстък на дясната ръка, за който враговете й казваха, че бил дяволска бозка, от която кърмела приближените си. На Ан обаче не й трябваха подобни вещерски шмекерии — можеше да омае всеки само с една целувка!
Но нека се върнем към пиршеството на Големия звяр. Кардинал Уолси също присъстваше, но беше умълчан и затворен в себе си. Той беше единственият мъж, който очевидно не беше впечатлен от Болейн, и държеше да го покаже. Хапнахме до насита. В пикантни сосове бяха сервирани печен фазан, лебед, патица, минога, змиорка, най-крехкото телешко и най-сочният петел. Чашите за вино бяха дълбоки и непрекъснато се допълваха. Пихме и ядохме в един отдалечен ъгъл, заслушани в хор на момчета, който изпълняваше песен, композирана от Абелар35. Хенри, каквато си беше свиня, се наливаше така, че накрая бузите му се зачервиха, а очите му светнаха. Тогава, изпълнен със злост, той се обърна към стария Шалот.
35
Пиер Абелар е средновековен френски философ, теолог, поет и композитор. — Бел.ред.