Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Продължихме да яздим. Корнелий изравни коня си с моя.
— Умислен ми се виждаш, мастър Шалот.
Въпреки вида му, гласът му беше дружелюбен.
— Кралят ми зададе една гатанка — троснато му отвърнах аз и погледнах Агрипа през рамо. — Трябва да я разгадая!
— Каква е гатанката? — полюбопитства Корнелий.
Разказах му за проклетата лисица, пустото пиле и нещастната купа със зърно, които, естествено, трябваше да бъдат превозени през дяволската Темза.
— Учил съм в Инсбрук — заяви Корнелий. — Когато бях писар, много ме биваше с гатанките.
Той се почеса по брадичката.
— Благодаря за желанието ви да ми помогнете — отвърнах му и хвърлих злобен поглед към Агрипа.
— Не мога да ти помогна, мастър Шалот — заяви добрият доктор. — И преди да съм забравил — кралят иска да ти предам, че трябва да откриеш отговора на гатанката, преди да се върнем в Елтъм.
За малко да падна от коня. Добре че краката ми бяха здраво стъпили в стремената. Бенджамин се приведе към мен и дългото му лице се сбърчи от тревога.
— И аз се опитвам да ти помогна, Роджър — каза ми той. — Задачата е логическа. Решението й сигурно е много близко до ума, но, убий ме, не мога да го измисля.
Такива насърчителни думи звучаха в ушите ми, докато напускахме главния път и поемахме по един изровен коларски път, който водеше към имението Малвъл. Какъв прелестен ден беше само! Жътварите работеха под кротките лъчи на слънцето, небето беше синьо и по него се носеха пухкави облаци. Беше един от онези чудни дни в Англия, когато във въздуха витае предчувствие за есен, а полята крият обещание за богата реколта. Само за мен, клетия Шалот, денят беше лош. Трябваше да пазя някаква реликва, господарят Харон и неговото псе ме преследваха и яздех по пътищата, заобиколен от най-свирепите мъже в цяла Европа! Горкият аз!
Пристигнахме в Малвъл в ранния следобед. Трябва подробно да ви опиша това мрачно място. Триетажната четвъртита постройка не беше от дърво и замазка, ами от тъмносив твърд варовик. По етажите имаше тесни прозорци със затворени капаци. Покривът беше покрит с червени плочи и в двата му края се издигаше по един комин, който се извиваше като змия към небето. Сега разбирах защо изборът им беше паднал на тази къща. Сградата беше укрепена и вероятно кралят я ползваше, за да държи там затворниците, които иска да скрие от очите на лондончани, или пък за да се среща със своите пачаври и с чуждите съпруги. В покрития с калдъръм двор зад къщата имаше конюшня и разни пристройки. От двете й страни имаше по една тясна градинка, а отпред се простираше тревна площ, разделена на две от покрита с камъчета пътека, която водеше към главния вход. Задната врата, която служеше като таен вход, беше малка и тясна. Отпред обаче имаше огромна потъмняла дървена врата, окачена на стоманени панти и подсилена с железни гвоздеи. Имението беше опасано от защитна стена с остри шипове отгоре, изградена от същия тъмен варовик като къщата и висока поне дванайсет стъпки. Вътре можеше да се проникне само през един тъмен, подобен на пещера портал.
Кемп осведоми мен и Бенджамин, че реликвата ще бъде преместена тук. Стояхме върху конете си в портала и се взирахме в къщата.
— Била е собственост на Изабела Малвъл — обясни ни Кемп. — Една нощ преди три години имението било нападнато и напълно разграбено.
— А какво се е случило с Изабела Малвъл? — поиска да узнае Бенджамин.
— Чисто и просто изчезнала. Неразрешима загадка!
— Идеално е — намеси се Егремонт. — Най-доброто място за съхранение на държавата. Избрах го от списъка, който ми даде Кемп.
— Охранява се лесно — додаде сър Томас. — Мастър Даунби, двамата с Шалот ще се настаните в къщата на пазача.
Оставихме конете си да пасат на поляната. Ключовете бяха у Кемп, който отключи трите ключалки на предната врата и ни въведе вътре. Бил съм в много къщи с лоша слава. Намирал съм подслон в усамотени и обитавани от духове постройки на границата между Англия и Шотландия, в гъмжащи от призраци дворци по бреговете на Лоара и в мрачни замъци по течението на Рейн. Всички тези места бяха ужасни, пропити с кръв и пълни с привидения, но имението Малвъл беше едно от най-лошите.
— Зловещо е — прошепна Бенджамин.
Кемп вървеше пред нас по коридора и после спря при стълбището, което водеше към другите два етажа. Не можех да не се съглася с Бенджамин. Усещането може би се дължеше на покрития с каменни плочи под или на голите стени, които улавяха всеки звук и го превръщаха в ехо. Може да беше и от тесните прозорци, през които светлината се процеждаше едва-едва, потапяйки стаите и коридорите в полумрак и изпълвайки ъглите със сенки. Е, беше чисто — пометено, измито и всички стаи бяха мебелирани, но понеже подът не беше застлан с тръстика, а по стените нямаше драперии, всеки шум отекваше. Егремонт се гордееше с избора си на място. Той пренебрегна възраженията на Кемп и настоя да претърсим къщата от покрива чак до тъмното, зловещо мазе.