Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Казват, че държавата на Карл Велики носи проклятие, и никак не ми е трудно да повярвам на тези твърдения. Кемп, Корнелий, още един от Нокталиите, Баркли, Бенджамин и аз се събрахме около масата. Егремонт счупи печата на ковчежето и отвори капака. Развърза торбичката, извади отвътре държавата на Карл Велики и я показа на всички.
— Вижте! — прошепна. — Държавата на императора! Божественият знак на Империята, който отново е притежание на законния наследник на Карл Велики, Негово императорско величество Карл V, император на Свещената римска империя, крал на Испания и Божи наместник на земята!
Големия звяр със сигурност щеше да възрази срещу това описание, но дори аз занемях благоговейно пред великолепието и красотата на тази прочута реликва. Егремонт я подаде на Баркли, който я огледа внимателно.
— Това е държавата, нали? — попита Егремонт.
— Това е — отвърна златарят.
Егремонт я постави обратно в торбичката и я върна в ковчежето, което отново беше запечатано.
— Така — обърна се към нас Егремонт. — Ето какъв е планът. Осмина от Нокталиите, начело с Йонатан — Егремонт посочи към един мъртвешки блед мъж, — ще останат да пазят реликвата. Ще им помагат шестима кралски стрелци от Тауър. Тези мъже няма да напускат къщата. В три часа всеки ден — Егремонт презрително сви устни — вътре ще бъдат допускани двамата готвачи. Те няма да могат да внасят или да изнасят каквото и да било. Ще приготвят вечерята, както и закуска за следващия ден. В шест часа трябва да са си тръгнали.
Егремонт направи пауза и огледа присъстващите.
— Капаците на всички прозорци ще бъдат затворени. Предната врата ще се заключва отвън. Ключовете ще държи Корнелий. Щом готвачите напуснат имението, кучетата ще се пускат и къщата на пазача ще се затваря. Разбрах, че останалите стрелци ще лагеруват пред стените на имението. Така ли е, сър Томас?
Кемп кимна.
— В шест сутринта и в шест вечерта Корнелий ще пали фенер. Йонатан ще му отговаря — Егремонт направи пауза. — Ако от къщата не отговорят на сигнала, Корнелий незабавно ще изпрати да ме повикат. Ние двамата със сър Томас ще отседнем в една местна странноприемница — „Златната дарохранителница“.
Егремонт прекоси стаята и сложи ръка върху рамото на Йонатан.
— Имам ти пълно доверие — каза му Егремонт и впери поглед в него. — Трябва да следваш точно заповедите ми, разбираш ли? Дори някой да се разболее, той ще трябва да остане в имението.
— Колко време ще продължи това? — сопна се Кемп.
— Казах ви, сър Томас, докато не подготвим императорския кораб за отплаване — усмихна се кисело Егремонт. — Корабът ще бъде съпровождан от английската флота, както и от императорски галери. Не искаме французите да се месят.
— Кога ще стане това?
— Когато ви известя, след около пет дни. Сега трябва да вървим.
Егремонт и Кемп се сбогуваха с петнайсетимата мъже, които оставаха да пазят реликвата, и после си тръгнахме. Тогава за последно ги видяхме живи.
Глава шеста
Корнелий, Бенджамин, аз и, разбира се, милият Кастор се настанихме в къщата на пазача. Останалите английски стрелци си стъкмиха колиби и огнища сред пущинака отвъд защитната стена и, като всички войници, скоро се почувстваха като у дома си. Всички те бяха врели и кипели в битки. Не се разделяха с оръжието си и обхождаха околните пътища, държейки пътниците далеч от Малвъл. Егремонт беше хитра лисица — на двамата с Бенджамин не ни беше лесно да разговаряме, докато Корнелий беше в стаята над нашите. Немецът обаче се оказа много добър събеседник. Въпреки мрачния си вид имаше хубав напевен глас и сдържано чувство за хумор. Беше образован и начетен мъж. Вечерта, когато Егремонт си тръгна, заварих Корнелий да пише писмо в стаята си. Попитах го дали всичко е наред.
— Да — отвърна ми. — Пиша на дъщеря си Луиза. Омъжена е за търговец. През пролетта очаквам да стана дядо.
На лицето му изгря кротка усмивка.
Знаете поговорката, в която се казва никога да не съдиш за книгата по корицата. Това със сигурност се отнасяше за Корнелий. Той беше изключително опасен противник. И преди се бях сблъсквал с такива като него — разпитваха те любезно и измъкваха повече сведения от който и да е инквизитор. Погледът му беше присмехулен. Знаех, че той знае, че аз знам, че Хенри е намислил да ги преметне. Това правеше всички ни много осведомени, само дето аз и Бенджамин бяхме в безизходица. Един Господ знаеше как щяхме да постигнем целта си.