Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Тук и мишка не може да се промъкне — заявих аз.
Господарят ми, който беше потънал в необичайно мълчание, само кимна.
Най-накрая се събрахме около масата в кухнята. Кемп седеше в единия й край, а Егремонт в другия.
— Всичко е готово — започна Егремонт. — Що се отнася до охраната, Нокталиите ще останат тук.
— Има ли храна? — попита Кемп.
— Аз ще се погрижа за това — отвърна тихо Егремонт — Винаги сами си купуваме храната и пиенето.
— Ами охраната от страна на англичаните? — поиска да узнае сър Томас. — Кралят ни обеща шестима от най-добрите си стрелци от Тауър.
— Утре ще донесат реликвата тук, нали? — попита Егремонт.
Кемп кимна.
— Ще пристигне веднага след пладне.
Егремонт се почеса по бузата. Единият му пръст зашари по един белег от меч отстрани на челюстта му.
— Държавата ще бъде донесена тук — повтори той, барабанейки с пръсти по кухненската маса. — Ще има деветима от Нокталиите, останалите няма да са ни нужни.
Спътникът му понечи да му възрази, но Егремонт го спря с махване на ръката.
— От тях, Корнелий — меко рече той, — искам да охраняват охраната.
Егремонт се намръщи и присви очи.
— Държавата ще пристигне утре и ще остане в запечатаното си ковчеже. Капаците на прозорците ще бъдат затворени, а всички врати — заключени и залостени. Каквото и да се случи, никой няма да влиза или да излиза. Така ще бъде в продължение на пет дни, докато каравелата на императора не влезе в пристанището на Темза и не бъдат извършени всички приготовления. После ще пренесем държавата на кораба. Дотогава реликвата на моя господар ще бъде охранявана от петнайсетима мъже — деветима Нокталии и шестима ваши стрелци. Съгласен ли сте, сър Томас?
Кемп кимна.
— Искам — продължи Егремонт — отвън денем и нощем да патрулират кучета. Къщата на пазача ще бъде охранявана от стрелци, а в нея заедно с мастър Даунби и неговия слуга ще отседне и Корнелий. Доволен съм — прибави Егремонт, — че тук няма тайни входове и че реликвата на моя господар — той натърти на всяка дума — ще бъде в безопасност.
— Как можем да бъдем сигурни, че в къщата не се случва нищо нередно? — поиска да узнае Бенджамин.
— И за това сме помислили — намеси се Корнелий. — Щом камбаните на „Свети Йоан“ в Кларкънуел забият за утринната, а после и за вечерната литургия, ще показвам фенер през един от прозорците на първия етаж на къщичката на пазача. Ще го показвам по три пъти. Ако в отговор не се види никаква светлина, ще знаем, че нещо не е наред.
— Колко време ще продължи това? — попита Бенджамин.
— Около пет дни — отвърна Егремонт. — Докато не се приготвя за отплаване.
Вгледах се в господаря си през масата. Той беше свел глава и покриваше долната част на лицето си с ръка. Беше слушал внимателно и виждах, че е разтревожен като мен. Как щяхме да успеем да върнем истинската реликва на краля и да я подменим с копието, както ни беше заръчал Големия звяр? И най-вече — как щях да разгадая проклетата гатанка? Страхът ме завладя. Големия звяр щеше да се разбеснее, задето пратеникът на императора го е преметнал толкова ловко, и тогава тежко на злочестия Шалот!
Разговорът продължи разпиляно около последните подробности, които ни бяха разяснени от Кемп и Егремонт. Дори тогава, още преди ужасните и кървави убийства да започнат, се запитах защо местят реликвата в това имение и какво налага цялата тази тайнственост и присъствието на всичките тези стражи. Когато обаче умът ти е зает с въпроса как да пренесеш някаква проклета лисица, пиле и купа със зърно през Темза, подобни вероломни замисли не са достойни за вниманието ти. Срещата приключи. На излизане от този дом на привидения, над който бе надвиснала сянката на нещастията и греха, тревогата ми отново се засили. Чудех се какво ли е сполетяло предишната му собственичка, Изабела Малвъл. Господарят ми също се беше умълчал. Разпитах го обстойно и открих още една причина за неговото безпокойство.
— Става дума за Миранда — печално ми отвърна той.
Сърцето ми замря.
— Да не би да е болна?
— Не, по-лошо е. Отпътувала е на север при свои роднини в Йорк. Заминала е скоро след като аз тръгнах за Венеция.
(Сърдечните дела винаги са болезнени и макар в тази история красивата Миранда да не взема участие, по-нататък тя играе твърде важна роля!)