Кристалният отломък

За мнозина традицията е всичко.

Лично за мен, тя е меч с две остриета и болката, вредата, която този меч може да причини, често пъти е по-голяма от ползата.

В Мензоберанзан съм виждал на какво е способна тя. Още помня ритуалното принасяне в жертва на третия син (което замалко не се превърна и в моя съдба), помня и какво вършеха трите школи на Мрачните елфи. Традицията ръководеше действията на сестра ми, когато завършвахме Мелей Магтер и пак тя не ми позволи да се противопоставя на отвратителната церемония. Заради традицията, властта в моите родни земи все още е в ръцете на матриарси, а достъпът на мъжете до нея е ограничен. Дори жестоките войни, които се водят между различните семейства в Мензоберанзан се коренят в традицията — тя ги оправдава, защото „винаги е било така“.

Така е не само с моя народ. Често ми се случва да седя на някое високо място в Грамадата на Келвин и да наблюдавам пустата тундра и проблясващите светлинки на лагерните огньове, запалени в огромните биваци на варварите. Около тях се греят хора, чийто живот също е напълно обсебен от традицията. Хора, които са се вкопчили в древните си обичаи и закони без да разбират, че макар някога законите да са им помогнали да оцелеят в тези враждебни земи, сега същите тези закони им вредят много повече, отколкото им помагат. Варварите от Долината на мразовития вятър все още следват стадата на северните елени по пътя им на юг. В миналото това е бил единственият начин да оцелеят, ала колко по-лесно биха живели сега, ако разменяха месото и кожите на своите елени за здравите строителни материали от южните земи, с които биха могли да си построят постоянни жилища.

В миналото, много преди каквато и да било цивилизация да си пробие път толкова на север, варварите не са общували и дори не са приемали никой новодошъл в Долината и различните племена често се обединявали с единствената цел да прокудят всеки появил се натрапник. В онези години всеки нов жител на Долината се превръщал в техен съперник за оскъдната храна, която местността предлагала и такава ненавист към чужденците е била единствената им възможност да оцелеят.

Ала жителите от Десетте града (със своя опит в риболова и с оживената си търговия с Лускан) не са съперници на варварите — сигурен съм, че много от тях дори не са опитвали еленско месо. И въпреки това, традицията повелява, че варварите не бива да се сприятеляват с тези хора, а да воюват с тях.

Традиция.

Колко е сурова тази дума! Каква сила се крие в нея! Тя ни дава корени и твърда почва, на която да стъпим, дарява ни с надежда и познание за това кои сме и същевременно води до разруха и спира пътя на всяка промяна.