Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
И Бруно, и майка му харесваха песента. Ритъмът го накара да прибере корем и да се изпъне върху коня, сякаш бе глътнал бастун. Весело заклати крака в стремената. Нещо го перна по тила и той наежено се извърна, ала видя, че някакви момчетии просто се боричкат помежду си.
Отначало потеглиха бавно и тържествено под звуците на марш. Нагоре, нагоре, нагоре се носеше той, надолу, надолу, надолу пропадаше Мириам върху жирафа си. Светът наоколо се превърна в размазани ивици светлина. Бруно придържаше юздите с една ръка, както го бяха учили на уроците по поло, а с другата ядеше кренвирша.
— Иииихуууу! — провикна се червенокосият.
— Иииихуууу! — провикна се Бруно в отговор. — Аз съм тексасец!
— Кейти? — Мириам се опря върху шията на жирафа и сивата й пола се опъна и изду. — Виждаш ли го оня с карираната риза?
Бруно погледна. Видя оня с карираната риза. Помисли си, че малко прилича на Гай, и мислейки за това, не чу какво каза Мириам. На яркото осветление забеляза, че лицето й е луничаво. Изглеждаше му все по-отвратителна, взе да му се отщява дори да докосне меката й лепкава и топла плът. Е, нали ножът беше у него. Чиста работа.
— Чиста работа! — тържествуващо извика той, тъй като нямаше как да го чуят. Конят му беше от външната страна, а кабинката до него с две места във вид на лебеди бе празна. Той се изплю вътре. Хвърли остатъка от кренвирша и изтри горчицата по пръстите си о гривата на коня.
— Кейси ще танцува валс с червенокосата, а оркестърът ще свири до безкрай! — Приятелят на Мириам крещеше колкото му глас държи. Компанията запя, запя и Бруно. Цялата въртележка пееше. Ах, да имаха и нещо за пиене! На всеки по чаша!
— Акълът му нагрял се, без малко да се пръсне — Бруно се дереше с цяло гърло, — тъй бедното девойче смутил той, без да мисли.
— Здрасти, Кейси! — изгука Мириам, отваряйки уста, за да лапне пуканката, която Дик й хвърляше.
— Паа, паа! — изкряка Бруно.
Така с отворена уста Мириам изглеждаше грозна и глупава, сякаш я душеха — цялата зачервена и подпухнала. Повече не издържаше да я гледа и извърна очи, но не престана да се хили. Въртележката постепенно спираше. Надяваше се, че ще се повъртят още веднъж, ала те слязоха, хванати под ръка, и поеха към блещукащата повърхност на езерото.
Бруно поспря под дърветата, за да си сръбне от почти празната бутилка.
Щяха да наемат лодка с гребла. Идеята да гребе на хлад го изпълни с възторг. И той взе лодка. Езерото изглеждаше голямо и черно, водата само тук-там проблясваше, беше пълно с лодки с влюбени двойки. Бруно се приближи до лодката на Мириам и зърна червенокосия, който гребеше, а отзад Мириам и Дик се натискаха и кикотеха. След три яки загребвания лодката му ги подмина и той остави греблата.
— Да идем ли на острова, или искате да пообиколим езерото? — предложи червенокосият.
Бруно раздразнено се обърна на хълбок върху седалката — изчакваше ги да вземат решение. От затулените местенца по брега, сякаш от тъмни стаички, долиташе шепот, приглушени транзистори, смях. Надигна шишето и го пресуши. Какво щеше да стане, ако се провикнеше „Гай“? Какво щеше да си помисли Гай, ако го видеше в момента? Навярно Гай и Мириам си бяха правили срещите на това езеро, може би в лодката, в която сега седеше той. От алкохола ръцете и краката му ниско долу приятно се затоплиха. Ако в този миг Мириам бе с него в лодката, с удоволствие би й подържал главата под водата. Тук в тъмното. Тъмно като в рог, без луна. Водата подплисваше, сякаш близваше лодката. Бруно се разкърши, станал изведнъж нетърпелив. От лодката на Мириам долетя шум от страстна целувка и Бруно им я върна, придружена с любовно стенание. Мляс, мляс! Май го чуха, защото избухнаха в смях.
Изчака ги да минат покрай неговата лодка и бавно ги последва. Черната маса насреща му се приближаваше, тук-там лумваха припламващи огънчета от драснат кибрит. Островът. Мечтаният рай за влюбените. Бруно се закиска, като си помисли, че навярно и тази вечер Мириам би се позабавлявала.
Постоя, докато слязат от лодката, плъзна се няколко метра по-нататък и се покатери на брега, като издърпа носа на лодката върху едно пънче, за да може лесно да я различи сред останалите. Отново, както във влака, го изпълни усещането за ясна цел — този път по-силно и по-определено. В Меткалф бе само от два часа, а ето го с нея на един остров! Напипа ножа и го притисна с ръка. Ако можеше да я издебне самичка и да й запуши устата с длан — дали щеше да хапе? Потръпна от отвращение, представяйки си как притиска лигавата й уста.
Вървяха бавно и той бавно тръгна подире им по склона към гъстата гора.