Магьоснически огън

Силата в центъра на гърдите й експлодира в сияен пламък при изявлението й. Вятър премина през апартамента, карайки косата й да се завихри около лицето й и на практика да я събори от дивана.

Мира отвори очи, за да види нещо близко до вихрушка, устремена през стаята. Хубавата синя ваза върху пиедестала се разби на пода, листите върху масата в ъгъла се носеха високо във въздуха и се разпиляваха, нещо в кухнята се строши.

Центърът на гърдите й грееше с топлина и магията преминаваше по кожата й като покрита с кадифе ръка. Тя се изправи и направи няколко крачки към центъра на стаята, оставяйки въздуха да се вихри около нея, да разбърква косата й и да дърпа дрехите й. Еуфория премина през нея и на лицето й се разпростря усмивка.

Искаше да излезе извън пределите на апартамента. Умоляваше я с големи кучешки очи да я освободи от каишката. Колкото и изкушаващо да беше да освободи силата и да й позволи да си поиграе, Мира я задържа с цялата си воля, принуждавайки я да остане между стените на Джак.

— Мира! — извика Джак през звука от бушуващия вятър. — Укроти я!

Тя се обърна с разширени очи, за да го погледне, докато той стоеше в рамката на вратата на спалнята си. Хаотични ветрове рошеха косата му и дърпаха дрехите му. Около него се вихреше малък циклон от хартия.

Сериозността на това, което беше направила, я порази, задушавайки веселието й. Опита се да насочи силата, както беше направила преди, за да я задържи в апартамента, но когато мислено се протегна… там нямаше нищо за контролиране. Освободена, тя беше неконтролируема

— Как? — извика тя в отговор.

Той я дари със смразяващ поглед и вдигна ръка. Нещо ярко пламна в ръката му и изведнъж всичкият въздух в стаята. изчезна.

Мира ахна паникьосано, без да може да диша за няколко мига, заради пълната липса на кислород в дробовете й. Тя се свлече на колене, дишайки трудно. Въздухът извън апартамента незабавно се втурна, за да изпълни празното пространство, вливайки се изпод вратата и най-малките пукнатини. Затваряйки очи, тя вдиша на големи глътки.

Джак застина, държейки ръката си и псувайки цветисто.

— Богове, мразя да правя това.

Спусна се тишина. Мира отвори очи и огледа разрушенията. Счупени стъкла, разпилени листи, преобърнат стол, частично откъснати от корниза завеси, паднали от етажерките книги.

Какво бе направила? Тя се опита да се изправи на крака. Когато пускаше магията си, тя се чувстваше опиянена. Не бе осъзнала щетите, които бе нанесла.

— Не прави това отново — каза Джак с тих, гневен глас, все още държейки ръката си.

— Няма да го направя отново нарочно, но и сега не знаех, че го правя! — Тя рискува да погледне към мрачното му лице. — Съжалявам, Джак. Наистина. Ще подменя всичко, което унищожих.